Като следствие от хегемонията на зърнопроизводството, от 2007 г. насам България е загубила 10 млрд. лв. и около 500 000 работни места в преработвателната индустрия и земеделието.
Концентрация на земя и капитал, създаване на огромни зърнени стопанства, западащо животновъдство и намаляващо производство на плодове и зеленчуци – това е картината на селското стопанство в България днес. Секторът генерира износ за 4.9 млрд. лв.основно заради зърнените и маслодайни култури, но и исторически ниска брутна добавена стойност за икономиката. Като следствие от хегемонията на зърнопроизводството от 2007 г. насам България е загубила 10 млрд. лв. и около 500 000 работни места. Относителният дял на основните зърнени и маслодайни култури спрямо обработваемата земя в България в годините между 2001 и 2015 г. е средно 80%. Концентрацията в аграрния е сектор е достигнала такива размери, че 1.5% от земеделските стопанства обработват 82% от земята в България, а 75% от директните субсидии в земеделието се разпределят между само 100 свързани физически и юридически лица.
Между 2003 и 2013 г. стопанствата са намалели със 62.11% като само между 2007 г. (приемането в ЕС) и 2013 са намалели с над 48.88% Концентрацията на големи по размер обработваеми площи в няколко на брой лица и компании е факт от няколко години насам. България е от малкото в ЕС, в която не се прилага прогресивно намаление на размера на плащанията спрямо нарастването на стопанствата. В Германия например 100% от плащането на декар се дава само на фермите с до 500 дка обработваема земя, на тези с между 1000 и 3000 дка се плащат 60% от ставката, а фермите със земя над 3000 дка не получават дотации. За период от 3 години между 2010 г. и 2013 г. са изчезнали 34% от малките стопанства, които обработват до 100 дка. За сметка на това през същата година едва 8600 производители (или 4% от всички) обработват 85% от използваемата земеделска площ. Средните стопанства у нас стигат до 24 300 декара, докато в ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства със средни размери големи като българските въобще няма. Това не са стопанства, а корпорации. В цял свят стопанство над 10 000 дка е голям, свръхголям размер за едно стопанство. Такива размери са типични са големите държави като САЩ и Канада, а ние като малко държава вече стигнахме дотам да се конкурираме с тях по този показател. Създаден е един много порочен кръг между политици, администрация, браншови и развъдни организации и частния сектор, който се е фокусирал изцяло върху разпределянето на едни пари помежду си. Спадът в производството на традиционни продукти е така драстичен, че в периода 2007 – 2013 г. са произведени средногодишно за консумация на човек едва 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото.
Проф. Огнян Боюклиев, който е сред авторите на доклада на БАН, обяснява, че действително и през 80-те години България е произвеждала над 10 млн. тона зърно (или почти колкото сега), но основната разлика е, че тогава това зърно се е използвало за производство на фуражи, тъй като в страната е имало и животновъдство, а износът на суровината е бил под 5% от производството за разлика от сегашните близо 45%. Или накратко, в миналото България е била износител на преработените животински продукти, плодове и зеленчуци с по-висока добавена стойност, а не на суровини. Сега изнасяме зърно, защото само това произвеждаме в достатъчно голямо количество, и то без особено качество.
