50 нюанса синьо. Ама не като евтина заигравка с една холивудска боза. А като палитрата на синия цвят, подарена ни от живота. Събрана в един град. Чефчауен, Мароко. Името се произнася трудно, но пък мястото много си струва. Названието на града в буквален превод означава “поглед върху рогата”. Идва от формата на планинските върхове, които се издигат на градчето. Те приличат на двата рога (chaoua) на коза Е, може и да е странно и да не звучи много благозвучно, но пък нашият Волуяк по нищо не отстъпва по шантаво име
Уникалното градче е прегърнато от два върха, известни като известни като Ech- Chaoua (рогата) в сърцето на планинската верига Риф в Северно Мароко. Градът е основан от Мулай Али Бен Муса Бен Рашид Ел Алами, който заживява тук с испанската си съпруга Зора през 1471 година. Чефчауен е служил като мавританска крепост за изселници от Испания. С течение на вековете градчето се разраства и приютява много евреи. Днес Чефчауен е богата културна палитра от берберски племена, мюсюлмани и евреи, заедно с потомци на заточениците от Испания. Берберите носят отличителни памучни дрехи и плетени шапки, украсени с ярко оцветени нишки.
Сините сгради на красивото градче са отражение на безоблачното мароканско небе и само засилват магията и очарованието му. Едната теория за избор на синия цвят е, че зад “дизайнерския” избор стоят религиозни, а не модни причини. Еврейските учения казват, че боядисването на нишки с текелет (древна естествена боя) и изтъкаването им в молитвени шалове ще напомня на хората за Божията мощ. Споменът за тази традиция живее в боядисаните сини сгради. Другата теория е малко по-прозаична, но също много любопитна – местните хора вярват, че синият цвят отблъсква комарите и всякакви насекоми, а там, на северните хълмове, инсектите са в изобилие. Каквото и да е причината, а може и компилация от двете, традицията за боядисване е все така жива. Всяка пролет местните пребоядисват домовете си със син пигмент, размесен с кал. Сместа се нанася със специални четки, които Общината осигурява на жителите.
Долини, клисури, живописни върхове, криволичещите по хълмовете улички, причудливата и екзотична атмосфера, незабравимите гледки и емоции, които са гарантирани през цялата година, Чефчауен предлага всичко това. И още много.
А кулинарните специалисти твърдят, че няколко дни, прекарани в града, са напълно достатъчни за истинска гастрономична наслада. Чефчауен е истински празник за вкусовите рецептори. Екзотични подправки, ароматни билки и множество аромати. Хлябът се пече традиционна пещ на дърва, а може би най-известното местно ястие е тажин – типично блюдо с риба, зеленчуци, подправки и зехтин върху канапе от пухкав кускус. Храната често е придружена от ментов чай, който се приготвя по специална технология. Сваряват се листа от зелен чай, добавят се свежи листа от мента и обилно количество захар. Много от жителите на Чефчауен се срещат на сладка раздумка, а именно чаят им прави компания. Чефчауен се радва на популярност сред любителите на пазаруването. Тук те имат възможността да си купят марокански изделия като тъкани одеяла, които не могат да се намерят никъде другаде в страната. Много обичано е и козето сирене. Нищо обаче не може да се мери с kief – власинки от канабис, които се продават свободно в магазините.
Не кой да е, а самият Ерик Клептън е решил да живее в красивия марокански град, твърди мароканският вестник “Aujourd’hui”. Изпълнителят на “Лейла” и “Кокаин” открил очарованието на синия град.
Чефчауен е бягство от реалността. Приказка. Късче от Рая. Арабска екзотика. Цветове. Аромати. И наситени вкусове. Чефчауен е онези, най-хубавите и истински неща в живота, които често не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен с клише.
