Основни понятия.
Векторните графики са независими от разделителната способност, т. е.
тяхната разделителна способност зависи единствено от крайното
устройство (принтер, експонатор).
Тъй като векторните елементи са описани с помощта на математически
функции, тяхното увеличаване или намаляване изисква единствено промяна
на математическите описания на компонентите им и става без загуба на
качество.
Докато векторните графики са не се влияят от разделителната способност,
растерните изображения са зависими – при тях краен брой
пиксели се разполагат на определена площ. Логично, разделителната
способност на растерните изображения се определя в пиксели на инч
(ppi). Често, въпреки, че терминът не е точен, резолюцията се описва и
като точки на инч (dpi). По-правилно е тази характеристика да се отнася
за разделителна способност на устройство. В този случай броят точки,
които машината е в състояние да възпроизведе на инч, определят
разделителната й способност.
Пиксели и разделителна
способност
Чрез разделяне на броя на пикселите по височината и ширината на
растерните изображения можете да определите физическия размер на
изображението. Например изображение с 300 ppi, което е широко 900
пиксела и високо 600 пиксела има размер 3 на 2 инча (един инч е равен
приблизително на 25,4 mm.)
900 пиксела ÷ 300 ppi = 3 инча ширина
600 пиксела ÷ 300 ppi = 2 инча ширина
Класификация на
изображенията
Еноцветни (еднобитови). Разделителната способност на този тип
изображения трябва да бъде 900-1200ppi, за да са подходящи за печат.
Теоретично, резолюцията на еднобитовите изображения трябва да бъде
равна на тази на крайното устройство. Разделителната способност на CTP
(computer-to-plate) устройствата обикновено е 2400 точки на инч.
Въпреки това, заради липсата на забележима разлика при
възпроизвеждането, препоръчителната разделителна способност
между 900 и 1200 ppi.
Оптималната разделителна способност за цветните изображения е 300 ppi.
Това е изчислено при допускане, че изображенията са сканирани със същия
размер, в който ще бъдат отпечатани. Например, нормалната ширина на
изображението е 3 1/3 инча (около 8,5 см.) за стандартно
изображения, заемащо една колона, което ще илюстрира публикация,
разположен на 2 колони.
Разделителната способност за комбинирани цветни изображения трябва да е
между 500 и 900 ppi. Заради наличието на текст и/или графични елементи,
е нужна достатъчно висока резолюция, за ясно предаване на изображението
и избягване на замазването му. Въпреки това, твърде високата
разделителна способност увеличава размера на файла и го прави по-труден
за обработка. Заради това, за смесеният тип цветни изображения се
препоръчва разделителна способност, която е запазва доброто качество,
без да увеличава прекомерно размера на файла.
Разделителна способност и
растериране
По време на процеса на растерирането серии пиксели се превръщат в
полутонови точки с различни размери и положение. По-добри резултати се
получават, когато плътността на определена точка се описва от
повече от един пиксел. Следователно, коефициентът качество може да бъде
използван за определяне на препоръчителната разделителна способност за
цветни изображения.
За цветни изображения, които ще бъдат растеризирани например при 133
lpi (линии на инч) се прилага коефициент от 1,5х, тоест са нужни около
200 ppi. За изображения, които съдържат геометрични обекти като линии,
повтарящи се мотиви и други, се препоръчва коефициент 2.0х (в случая
около 266 ppi) за получаване на добри резултати при растеризирането.
Тъй като линиатурата, при която се извършва растеризирането, в повечето
случаи не е известна предварително, стойността от 300 ppi е приета за
стандарт при създаване на цветни и полутонови сиви изображения,
предназначени за печат. Тези, които са създадени или модифицирани за
разпространяване в интернет, обичайно имат резолюция от 72 ppi, която е
недостатъчна за печат с добро качество. Прилагането на качествения
фактор и съобразяването с препоръчаната разделителна способност на
изображенията подсигурява правилен баланс между качеството и размера на
файла. Често за печат се използват изображения, свалени от интернет или
получени по други начини, предполагащи екранна резолюция (около 72
ppi). Те имат недостатъчна разделителна способност, заради което
изглеждат нащърбени при отпечатване.
Стандарти за разделителна
способност на изображенията.
Растерните изображения могат да се класифицират като едноцветни,
тонални или комбинирани. Трябва да се вземе предвид минимална
разделителна способност за всеки от типовете. Важно е да се
избягва употреба на некачествени изображения във файловете за печат. Те
са сред главните причини за отхвърляне и закъснения на графични проекти.
Едноцветните (еднобитови) изображения обикновено са сканирани от
графики или напечатан текст. Тъй като всеки бит може да приеме са две
стойности (0 и 1), пикселите в монохромното изображение могат да имат
само две стойности – черно или бяло. Този тип изображения
като цяло изисква по-висока разделителна способност от тоналните
изображения, за да се избегне замазването (назъбването) на
диагоналните линии. Препоръчителната разделителна способност
е 900 – 1200 ppi.
Тонални изображения, обикновено получени от снимки, се описват с
помощта на 8-битова информация, представена като 256 нива на сивото за
черно-белите изображения. CMYK изображенията разполагат с 32-битова
информация, тоест имат по 256 нива за всеки от основните цветовете
(циан, магента, жълто, черно.) Препоръчителната минимална разделителна
способност за този тип е 300 ppi.
Комбинираните изображения съдържат едновременно тонални и текстови
и/или графични елементи. Заради това, те също имат 8-бита информация,
описваща всеки пиксел във всеки цветови канал. Те се съхраняват както в
CMYK, така и в Grayscale цветови режим. Заради комбинацията
от изображение и текст или графични елементи, които съдържат,
препоръчителната разделителна способност е по-висока. Тя е между 900 и
500 ppi.
Ефективна резолюция
Тъй като растерните изображения имат определена резолюция (брой пиксели
на инч), промяната на размера на изображението променя разположението
на пикселите в посоченото пространство. Разделителната способност,
която е резултат от промяната на размера, се нарича ефективна резолюция.
Ако изображението е увеличено, то ще има по-малко пиксели на инч от
първоначалния си вид, тоест по-ниска резолюция. (Освен в случай, че се
прибегне до интерполация, когато чрез определен алгоритъм се добавят
пиксели.) Следователно, ако изображението бъде намалено, то ще има
по-висока разделителна способност (в случай, че част от пикселите не
бъдат премахнати). Заради това намаляването на размера на изображенията
е по-безпроблемно от увеличаването му от гледна точка на появата на
видими дефекти. Важно е, обаче да се има предвид, че излишно високата
разделителна способност води до нарастване на размера на файла.
Изрязването на изходното изображение в размера, нужен за печат, ще
направи файла по-удобен за пренос и обработка.
Когато поставяте и променяте размера на изображения, вие променяте
ефективната разделителна способност. Тя се изчислява като отношение на
действителната резолюция и увеличаването или намаляването, което е
приложено в софтуерът за страниране. Действителната разделителна
способност, разделена на намаляването е равна на ефективната
разделителна способност. . Когато увеличавате или намалявате размера на
дадено изображение, вие съответно намалявате или увеличавате
ефективната му разделителната способност. Тя определя качеството на
дадено изображение и към нея трябва да се прилагат изброените по-горе
критерии.
Източник: dx.sheridan.com
Превод: Мартин Новев
