Съветите са на консултантът на Здравница доц. Маргарита Бакрачева.
– Доц. Бакрачева, какво представлява състоянието логорея?
– Нека първо направим разграничение. Обикновено обвиняваме в логорея тези, които проявяват склонност да бъдат многословни, без да има нужда. Това може да е провокирано от натрапчива нужда да запълват пространството, от ниска самооценка – за да не си помислят другите, че не разбират и няма какво да кажат, т.е. известна степен и на невротичност. Дълбоките разстройства – безсмислено и безспирно многословие психиатрите определят като симптом, характерен за маниакалните състояния.
– Кой страда повече от него, сякаш жените са по-големи бърборани?
– На пръв поглед дамите са по-склонни към словоизлияния. Това е характерно и за начина на функциониране и протичане на процесите, които имат определена джендър специфика, така и за социално доминиращите модели, според които за жените е по-приемливо да говорят, за да си изяснят позицията. Един от проблемите, които почти ежедневно възникват в комуникацията между мъжете и жените е неразбирането, че дамите често имат потребност просто да излеят това, което мислят и чувстват, без да търсят решение или конкретен съвет, което е непонятно за мъжете.
– Коя е причина за повишената бъбривост?
– Случаите, в които човек иска да отклони темата, когато не е склонен подсъзнателно да даде контрола и думата на другия или другите. В тези случаи може да става въпрос за ситуативна логорея. До известна степен тя се подкрепя и от професията като модел за печелене на на статус, говорене за демонстриране на липса на действия.
– Кога има нещо нездравословно в логореята откъм времето, през което човекът говори непрекъснато?
– Нездравословно е реалното разстройство. Както всяко друго разстройство, то поглъща голяма част от енергията, която би могла да се насочи към по-полезни цели.
– Не е ли това вик на човека, че иска да бъде чут, че нещо в себе си потиска, иска нещо да освободи?
– Това може да е причина когато вследствие на стрес, понижена самооценка (например следствие на раздяла / изгубена работа). Човек има нужда да се отдаде на някой защитен механизъм, който да го предпази и да му осигури пространство, за да може да приеме реалността.
– Как да им помогнем на тези хора?
– Помощта е добре дошла, когато е желана. Ако просто се опитваме да помогнем или да бъдем полезни, защото смятаме, дори и обективно, че това е правилно, не решаваме проблема. Човек трябва да е готов, не задължително да потърси помощ, но да е готов да чуе и приеме такава. Една тогава може да има реална промяна.
… Могат да се обидят, че ги караме да ходят на психолог, да вземат таблетки/ билки и др., за да се успокоят малко
Със сигурност, когато човек е обзет от някаква мания или фикс-идея, а какво остава за сериозно разстройство, той губи критичността си. Даже и в реалния живот всеки от нас има своя „истина”, с която трудно се разделя. Често знаем, че не сме прави, тъй като сме запазили критичността си на здрави индивиди, но въпреки това трудно можем да отстъпим от поддържана позиция. Агресията и негативизмът са напълно очаквани.
– Най-работещият механизъм за овладяване на логореята е…
Да спасим себе си от нездравословното присъствие на такъв монолог, който освен, че не ни носи нищо, но и ни напряга. Дори да можем да сме полезни в някой момент, първата и основна грижа е да щадим и пазим себе си.
