Появата на човека – вечната необяснима загадка…
Произхода на човека – толкова сложен въпрос, който все още остава без разумно обяснение, след толкова много години…
Може би сте слушали за възловата писменост на инките — онова странно писмо от връвчици с възли, които изразяват определена мисъл. Възлите са били азбуката на инките, а снопчето — книгата. Както нашата писменост, така и свещеното възлово писмо на инките са само различни начини за запазване и предаване на информация.
Специфичната подредба на буквите в една дума и думите в изречението, независимо с каква азбука са написани, означават точно определено сведение за предмет или явление.
Всичко това е продукт на разумната дейност на човека. Всички живи същества в природата водят борба за съществуване. Дали един вид ще остане да съществува дълго време или ще изчезне, зависи не само от способността му да се отбранява, но и от способностите му да запази своите особености в течение на хиляди поколения. А към особеностите на един вид спадат такива качества като издръжливост на заразни болести, издръжливост на глад, студ, големи горещини и, може би на първо място, способност да се размножава бързо и своевременно да попълва оределите си редици с пресни сили.
Това може да се осъществи чрез сложните механизми на наследствеността, чиято основна задача е да действат на потомците да приличат по всичко на родителите си. Приличат ли си, това значи, че видът се запазва непроменен, а притежаваните положителни качества се предават със сигурност на поколенията.
Ако последните по някаква причина започнат да се различават от предшествениците си, подействал е другият фактор на еволюцията — изменчивостта — и се е получил нов вид или поне разновидност.
Приликата между възловото писмо на инките и запомнящото устройство в клетъчното ядро е голяма. Подобно на инките, природата си служи с връвчици, но те са невидими с просто око. Тези връвчици не са от лико, а от едно химическо съединение, кръстено с дългото име Дезоксирибонуклеинова киселина или съкратено ДНК.
Тя, тази ДНК, е дълга и тънка нишка, по която като възли са наредени знаците, символите (ако щете ги наречете и букви) на запомнящото устройство на клетката. Тези знаци се наричат гени. С тяхна помощ е записано всичко за един човек, например — нисък лн е той или висок, със сини, кестеняви, сиви или черни очи, с остър или гърбав нос, с писклив или груб басов глас. Ето колко отговорна и фатална е ролята на прословутите гени. За да се предадат точно белезите на вида, наследственият генетичен запис трябва да бъде съвсем точен. Ако той не е точен, децата няма да имат прилика с родителите си и в природата би се получил невъобразим хаос.
Ето защо гените, наредени по протежението на нишките ДНК и заключени в хромозомите, са онова индианско писмо, което съдържа точния запис на особеностите на всеки вид животно и растение, включително и на вида Хомо сапиенс, т. е. Човек.
