Какво е любовта? Чувство, което дарява абсолютно щастие? Или преживяване, хвърлящо ни в емоционален хаос? Нито едното, нито другото. Дори взаимната любов не дава усещане за хармония и безметежност. Но тя ни вълнува в продължение на години. Наистина ли срещнах правилния мъж? Ще мога ли да живея с него цял живот? И как да разпозная истинската любов? Отговор пред psychologies.ru дават психоаналитиците. Ето и формулираните от тях 5 признака на истинската любов.
Да виждаш у другия човек загадка Любовта е тайнствено чувство. Ние я усещаме, но не я разбираме. Силата, която тя предизвиква у човека, е необяснима. Ние се стремим към него не защото ни харесва как изглежда, богат ли е или надарен с власт, не защото той прилича на някой от родителите или някой друг значим за нас човек. Ако вашият съюз може да се обясни логично с формулата «той замества баща й» или «те са заедно заради парите», не може да сстава дума за истинска любов. «Любовта се отнася към нашето безсъзнателно: към някакво детско преживяване, загуба или тъга по това, че не сме получили нещо. Тя засяга тази част от личността ни, която е неизвестна за нас самите – казва психоаналитикът Патрик Ламбуле. – Ето защо е грешка да се мисли, че в отношенията трябва да се слеят две «половинки», които раждат нещо цяло. Именно в тази представа се крие причината да се разпадат много съпружески двойки. Когато човек в отношенията си чувства недоизказаност, той може да реши: това не е моята половинка. Но това разбира се не е така. Да обичаш истински, значи винаги да бъдеш заинтригуван от тайната на другия човек.»
Боиш се да не изгубиш При това постоянно. И не само другия човек, но и себе си, разтворена в него. Зигмунд Фройд дава обяснение на този феномен: «Ние изпадаме в зависимост от другия човек, защото постоянно се нуждаем от това той да ни поддържа в нашето съществуване. Оттук и страхът от загуба на този човек». «Любов означава риск, – обяснява философът и психоаналитик Моника Шнайдер. – Това чувство е главозамайващо до толкова, че понякога ни се иска дори да го отхвърлим от себе си, за да се защитим от плашещата власт над нас от другия човек». В трудовете си Фройд подчертава, че Ерос и Танатос са неразделни : аз те обичам – аз те разрушавам. Ерос е нашето желание да се съединим с другия. Танатос е влечението към смъртта, което ни подтиква да развържем този възел, за да може нашето Аз да остане всемогъщо. «Трудно е да се откажем от самия себе си – пояснява психоаналитикът Жан-Жак Московиц. – Любовта винаги носи мъка. Тя се отразява върху нашето същество – това, което сме ние в този свят. Това обаче се осъзнава от малцина. Оказвайки се в самота, те й се наслаждават, защото се чувстват защитени. Но ако ни се удаде да превъзмогнем всички съмнения и страхове и да се отдадем на любовта, ние попадаме на нова чудна територия, където чувствата се разкриват с пълна сила…» Истинската любов не е удачна бизнес сделка. Водовъртежът на чувствата носи опасност и за двамата партньори. Затова ние често се съмняваме в другия. Но дори той да се опитва да се отдръпне, това невинаги означава, че не ни обича. Възможно е той просто да се страхува да изгуби себе си.
Да си готов на крачка в неизвестността В любовта нищо не е предопределено от по-рано. Никой не може да гарантира, че чувствата ще бъдат постоянни, а съвместният живот – дълъг и щастлив. Трябва да си готов на крачка в неизвестността. «Любовните отношения са особен свят, в който не управлява разума – обяснява Моника Шнайдер. – Но не трябва да се настройваме за лоши неща. Понякога заради минал опит с неудачни отношения ние от рано убеждаваме себе си, че сме обречени на страдания. За да обикнем истински, трябва да съумеем отново да повярваме в чудото и да се научим да бъдем търпеливи.»
Да изпитваш желание Тук на пръв поглед всичко е просто: обичаш някого, значи го желаеш. Изследвания потвърждават, че физическата близост помага за поддържане на отношенията и не дава огънят на любовта да угасне. Без обмен на ласки влюбените се превръщат в съседи по стая. Може да се прави секс без любов, но когато нея я има, близостта дарява истинско наслаждение. Ако желанието отслабва, означава ли това, че отношенията са изчерпани? Съвсем не! Нашите чувства са подложени на вилянието на много фактори, те са циклични и постоянно преминават през периоди на възход и падение. Вие може да не искате близост в един момент, просто защото сте уморени, яли сте прекалено много или прекалено малко, изпитвате стрес или обратно – приятно сте развълнувани по повод някакви грандиозни промени. «Има дни, когато ни е достатъчно това, че любимият човек е просто до нас», обяснява Моника Шнайдер.
Да се усещаш жив Да бъдеш обичан, значи да чувстваш, че имаш право на съществуване, твърди писателят философ Жан-Пол Сартр. Истинската любов е да намериш значението на своето собствено съществуване в света. Любовта ни връща детството, дава ни усещането, че всичко на света се върти около нас. Избирайки се един друг, ние взаимно се правим особени. В отношенията си отдаваме на втория човек особена значимост. Ние признаваме неговата важност: уважаваме неговите възгледи и увлечения, приемаме неговите идеали. Другият човек ни носи своя свят, а ние му даряваме своя. Това позволява да се изпитат нови чувства и да се открият нови хоризонти. «Любовта помага да се видят всички краски на живота – казва Моника Шнайдер. – Истинската любов ни помага да се усещаме живи…»
