Дали страховете на гърците имат основание? Те по-добре от нас познават историята и знаят, че българите и албанците са водещите народи при създаването на Куберова България.
Страховете им може и да са основателни.
Президентът на Гърция Прокопис Павлопулос изпрати послание към управляващите в съседна Македония. Пътят към членство в Европейския съюз и НАТО ще бъде затворен, докато Скопие продължава да показва признаци на териториални претенции към Гърция, отбелязва електронното издание Protothema.
Изказването Павлопулос направи по време на среща с израелския си колега Реувен Ревлин в понеделник, в рамките на която поиска подкрепата му по въпроси, свързани с гръцките национални интереси.
Вестник Kathimerini, в който се разглеждат възможни сценарии за бъдещето на Балканския полуостров в случай на провал на преговорите между Атина и Скопие за разрешаване на т.нар. спор за името на Македония.
„Какво получаваме, ако не приемем компромис за съставно име?”, питат от редакцията своите сънародници, след което привеждат и отговор: „Ще останем горди, че не сме продали името”. „И ако на срещата на върха на НАТО през юли съюзниците поканят Скопие да кандидатства за членство, ще наложим вето. Но докато празнуваме, американците и европейците ще преодолеят ветото и ще намерят начин да получат БЮРМ” в Алианса.
В този случай, Македония „отново би се обърнала към Международния съд в Хага, където Гърция вече беше осъдена през 2008 г. за предишното вето, но й бяха простени санкциите”.
След това – продължава Kathimerini, групата членки на НАТО ще внесат искане до ООН Македония най-накрая да бъде призната и там с конституционното й име, което би било „шамар“ за гърците.
В случай на провал на преговорите, има и по-лоши сценарии. „Правителството на Заев пада, страната се изолира, етническите сблъсъци между албанци и македонците се засилват, и се появяват центрофугични сили, които тласкат албанците към Тирана, а македонците към България“, предупреждават от редакцията.
„Стига се до развод между албанци и македонци (като между чехи и словаци)“, след което двата народа стават част от „съседните национални центрове“ и чрез тях влизат в ЕС и НАТО, пише още атинският вестник.
В този случай, „картата на Балканите ще се промени по нашите северни граници най-напред де факто, а после и де юре, и в зависимост от развитието, ще бъдат създадени Велика Албания и Велика България, а ние ще бързаме да „помогнем” на нашето (напълно измислено б.а.) малцинство от 700 000 (!) гърци в Бивша югославска република Македония, както бе казано на протеста в Солун миналата седмица“.
Така ще бъде „задействана верига, ефект на доминото, като кошмар”.
„Какво да правим тогава?”, питат от редакцията. „Ще започнем да ругаем чужденците, които са ни унищожили, ще търсим националните предатели и национално горди всички ще потънем в бездната. Звучи като всяване на страх? Може би, но само за тези, които не разбират какво се случва извън нашия дом”, е заключението на вестника.
Дали страховете на гърците имат основание? Те по-добре от нас познават историята и знаят, че българите и албанците са водещите народи при създаването на Куберова България.
“Днешните албанци са комбинация от пелазги, фригийци, тракийци, македонци, илирийци, мизи, лигури, смесени с българи, които се завръщат по родните земи, с алани и кавказки албанци, както показват и последните генни анализи.*
Албания, наричана още и Кавказка Албания*** е историческата държава, възникнала през 1 век пр.н.е на територията на Северен Азербайджан и Южен Дагестан, и заемала земите на север от река Кура до Каспийско море на изток.
През размирните 5,6 и 7- ми век, голяма част от албанците участват в походите на бългро-хуните,(както ни нарича Васил Н. Златарски**) и аланите на изток.
Споменаване на албанци с тяхната Арбанон има в края на 11 век от Анна Комнина в нейната прочута “Алексиада”. Основната версия е, че албанците в една или друга степен са потомци и роднини на кутригури, котраги, алани и други български племена.
В последните години повече се знае за Волжка България, основана от един от братята на хан Аспарух – Котра, отколкото за Куберова България и Кубер, друг от синовете на хан Кубрат. Той се установява с голяма група българи в Панония, все още владяна от Аварския каганат в който водещи са били български военачалници и войски. Кубер да се заселва там и управлява области с голямо етническо разнообразие, от старо балканско население с християнска вяра, българи, албанци, гърци, траки и други племена.
Вътре в аварското държавно образувание се води перманентна война и Кубер има 5 или 6 поредни битки, докато трае похода му към Източната Римска империя.
Сключен е договор с Империята, това население да насели областите около днешните македонски градове Прилеп и Битоля. За прилепската и битолската област историците твърдят, че тогава са били буквално обезлюдени след годините нашествия.
На Балканите е формирана още една Българска държава, съседна на Аспаруховата, за която се пише и се знае недостатъчно.
Наги Сент Миклош – българско златно съкровище
Кубер води независима политика и е напълно независим владетел. Това личи от опита за превземане на Солун през 680г., който византийците спасяват. За това свидетелства и печатът на Мавър – оловен печат, посветен на „архонта и патриций на керамисиани и българи“. Според проф. Васил Златарски около 687 г., някои от тях се преселват в земите на изток от Струма.
Отбелязаните в Мадарските надписи към 705 г. „чичовци“ на кан Тервел „от долната земя“ са хан Кубер, родът му и неговите българи.
Кубер успява да разшири пределите на държавата си и да включи територии от днешните Албания и Гърция.Българите от Куберова България са оказали голяма подкрепа на хан Тервел в отношенията му с Византия. По-късно,Куберова България, започва се нарича “Берзилия”, по-името на българското племе берсили, което е било водещо.****
Берсилия е древна сарматска държава, на чиято територия се намират крепостите Булгар-Балк, Беленгар, Семендар и други.
Берсилите са българско племе, и са населявали земите съседни на оногондурите. Сливат се през 6-ти век с оногондурите и кутригурите в държавата на Органа и Кубрат – Стара Велика България.
Много историци смятат, че Крумовата династия води началото си точно от Кубер от български родове от Македония,но все още има спорове дали да го примат за владетел от рода Дуло. Държавността, установена от Кубер в района, по всички немногобройни исторически факти продължава до окончателното обединение на сегашна Македония,(Куберова България), с България при Пресиян. Голяма част от родовете на местната аристокрация могат да бъдат проследени до десети век.
Наги Сент Миклош – българско златно съкровище. Български конник, държи пленник
Археологическите проучвания в Македония показват основно български артефакти от 6 и 7-ми век.. В 808 г. при управлението на кан Крум,най-вероятно потомък на Куберовия клон на рода Дуло, българските войски достигат Сяр. Cлед похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите българи и български земи са напълно интегрирани в България.
През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-възрастният син на Симеон Велики срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях се мести в град Никопол, недалеч от Арта в днешната област Превеза в Южен Епир.
Малая Перешчепина и Вознесенка
Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания, е българско и е доказано от епохата на Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, и с тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села Малая Перешчепина и Вознесенка, с Наги Сент Миклош българско златно съкровище, с Преславското златно съкровище и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен и Добруджа.
Наги Сент Миклош – българско златно съкровище. С християнски кръст
*
Според автозомни анализи, които се считат за доста по-прецизни от тези на мт ДНК и Y-ДНК, днешните българи са тясно свързани с македонци, албанци, украйнци, гагаузи, румънци, жители на Северна Гърция,(които са погърчени насилствено българи), черногорци, сърби, косовари отколкото с останалите европейци.
Следва да отбележа също, че само около 2% от гените на българите са привнесени от района на Централна Азия,(Антропологични и генетични проучвания на българите- Уикипедия),за да опровергая окончателно всякакви татарски и други азиатски, антибългарски теории.
**
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852).Васил Н. Златарски. – От тук са вървели всички нападения на хуно-кутригурските орди и особено през голямото нашествие на хан Заверган в 558 г., когато той прехвърлил своята пехота и конница по замръзналия Дунав.
Малая Перешчепина и Вознесенка
Едновременно с движението на Исперих и неговата орда от североизток навътре на Балканския полуостров с цел да се закрепи и да основе държава във владенията на империята е вървяло друго едно подобно движение от северозапад на полуострова почти със същата цел, в което главна роля играл така също един българин със своята дружина. Ние тук разбираме за българина Кубер, за когото вече по-горе споменахме, като го изтъкнахме за четвъртия син на Кубрат и който се бе поселил в Панония.
Наскоро след поселението му в Панония в аварската държава почнало едно силно брожение между потомците на многобройните ромейски граждани, откарани в разни времена в плен от аварите.
Според разказа в Чудесата на св. Димитър Солунски, тия пленници се смесили с българи, авари и други народности и тяхното поколение образувало „безброен и грамаден народ”, който чрез православната вяра и животворното кръщение възприел и пазил традициите и стремежите на своите родители.
След, като се освободил от хагана, Кубер с цялото население преминал Дунав, спуснал се на юг в пределите на Византийската империя и завзел Битолското поле, наричано тогава Керамисийско поле, дето е вече живяло в това време славянското племе драгувити, без да срещне някой отпор от страна на Византия, което се обяснява с това, че тъкмо тогава арабите обсаждали столицата на империята.
Кубер намерил за добре да влезе непосредно в споразумение с императора, за която цел изпратил пратеници да преговарят на следните условия: да му се разрешело да остане на завзетата територия „заедно с населението, което се намирало с него, като искал да бъде заповядано на близките драгувитски племена да му доставят припаси в достатъчно количество” . Условията на Кубер били приети, понеже цариградското правителство не е имало никаква възможност да води борба и не искало да въоръжава против себе си тоя неканен гост. Кубер останал с народа си на Керамисийското поле доста дълго време, защото новите поселенци получили името керамисийци, които се считали като отделно.
По тоя начин ние виждаме, че едновременно на двете противоположни покрайнини на Балканския полуостров възникнали две Български държави, начело на които стояли представители на една и съща нация- българската.
В един от надписите на Мадарския Конник се споменава следното:
“…на българите …и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си) …негов един …чрез договор вождът Тервел даде на императора …5 хиляди …императорът заедно с мене победи добре”.
Очевидно аналогията е, че Кубер като Син на Кубрат е бил брат на Аспарух, и оттам Тервел е племенник на Кубер.
С „моите чичовци” се означават очевидно братът на Аспарух – Кубер и неговото семейство.
Употребата на названията „България” и „българи” е ясно доказателство за това, че въпреки смесения характер на народа, доведен от Кубер в него е преобладавал българският елемент.
***
Албания, наричана още и Кавказка Албания е историческата държава, възникнала през 1 век пр.н.е на територията на Северен Азербайджан и Южен Дагестан, и заемала земите на север от река Кура до Каспийско море на изток. За пръв път кавказките албанци се споменават по времето на Александър Велики. През 331 пр.н.е те се сражават против армията на Александър на страната на персите в битката при Гавгамела, като част от войските на Атропат, персийския сатрап на Мидия.
През 66 пр.н.е кавказките албанци отново се споменават по време на походите на Помпей Велики. Преследвайки Митридат Евпатор, през Велика Армения Помпей достига Кавказ и в края на годината разполага войските си на зимен лагер на река Кура, на границата на Армения и Албания, където по източните папируси албанците го спират. Други неща пишат римските “политолози-историци”.
Армения, Колхида, Иберия и Кавказка Албания в Античността
В свой надпис Октавиан Август споменава за „съюзните“ отношения с царете на Албания, както и с тези на Иберия и Мидия. Има безброй исторически сведения за съседския живот на албанците и аланите, и надпис на брега на Каспийско море. Бедствия, които върхлетяли Армения през 3 век, а също така и персийските нашествия, накарали много арменци да потърсят убежище в Кавказка Албания.
В Кавказка Албания християнството става държавна религия в началото на 4 век, когато цар Урнайр е покръстен от арменския просветител Свети Григорий.
Абас е първият автокефален католикос на Албанската църква, която е в тесни връзки с Арменската църква. На събора през 705 година е сключена църковна уния между двете църкви и албанския (агвански) католикосат става подразделение на Арменската църква. Агванският католикосат просъществувава до 1836 година, а арменския остава богослужебен език на удините (потомци на албанците) до края на 20 век.
През размирните 5,6 и 7- ми век,голяма част от албанците участват в походите на бългро-хуните и аланите на изток.
„История на страната Алуанк“ от армено-албанския историк Мовсес Каганкатваци (Каланкатуаци) е основен източник по история на Кавказка Албания (на староарменски Алуанк, на новоарменски – Агванк) . Този паметник съдържа уникален образец от армено-албанска поезия.
Проф.д-р Иван Микулчич в своя труд “Средновековни градове и твърдини в Македония” е направил един почтен научен анализ на наличните писмени източници – византийски, български, сръбски и западно-европейски средновековни хронисти и историци, както и на данните от археологическите разкопки на територията на Македония. Авторът е професор в Института за история на преустройството и археологията във философския факултет на Университета в Скопие и се смята за един от водещите македонски изследователи на Средновековието.
Авторът достига до интересни научни резултати от изключително значение за българската средновековна история.
Автора дава едни доста интересни данни (включително и за българските историци) а именно, че територията на днешна Македония във вековете на създаването и укрепването на българската държава е била ненаселена земя. Според д-р Микулчич след най-жестоките варварски нападения между III-V , население напуснало укрепените селища в нашите краища и се изселило в Солун, Цариград и Анатолия”.
Микулчич пише за пълното отсъствие на археологически, материални следи за присъствие на славяните в нашите краища в VII, VIII и по-голямата част от IX век”.
Според проф. Микулчич първите заселници в Македония били българите на Кубер.Тези българи били заселили Битолското и Прилепското поле, и създали една полунезависима държава, като след време – твърди Микулчич – заела територия до Корча и Елбасан (днес в Албания). Това означава, че с българи са били населени и полетата на Ресен и Охрид.
От Куберовите Българи, са останали редица древнобългарски имена и находки, които правят тази земя не по-малко наситена на българско културно наследство, отколкото Мизия и Тракия. Почти няма град в Македония, който да не е получил българско име, и не е захвърлил старите гръко-римски названия.
****
По-късно,Куберова България, държавата в сегашна Македония започва се нарича “Берзилия”, по-името на българското племе берсили, което явно е било водещо.
Берсилия е древна сарматска държава, на чиято територия се намират крепостите Булгар-Балк, Беленгар, Семендар и други.
Берсилите са сроден на българите народ, населявал земите съседни на оногондурите. Сливат се през 6-ти век с оногондурите и кутригурите в държавата на Органа и Кубрат – Стара Велика България.
Изглежда голяма част от българите, които е водил Кубер са били българи-берсили. Струпването на берсили по долината на р. Места и по Средните и Западни Родопи е били толкова плътно за онова време, че към края на VII в. и началото на VIII в. тук има вече имаме известия за страната Берсития,Берзития (Велзития).
За България- Берзития, научаваме от гръцките автори от това време.
Теофан Изповедник (VIII в.) пише в своите “Хроники” за ромейски поход срещу българите по времето на кан Телериг (768-779 г.).
Теофан пише: “През октомври 11 индиктион Константин (741-775), получи от своите тайни приятели в България съобщението, че архонтът на България е изпратил една 12 000 хилядна войска и боили, за да завземат Берзития…”.
