На последното заседание на Комисията за ЧЕЗ беше приет докладът с резултатите от дейността й.
„За“ приемането на доклада гласуваха 9 народни представители, а двама гласуваха с „въздържал се“.
На заседанието съгласие с доклада с особено мнение изразиха ПГ на ГЕРБ, БСП и ДПС. На 8 май трябваше да бъде последното заседание на Комисията, на което да се приеме докладът с резултатите от дейността й. Гласуването на доклада обаче беше отложено, за да се създаде работна група за нанасяне на корекции.
Предстои докладът да бъде окончателно приет в пленарна зала.
Анкетната парламентарна комисия трябваше да разследва сделката по продажбата на енергийните активи на ЧЕЗ в България на малката пазарджишка фирма „Инерком“ на Гинка Върбакова приключи безславно своята работа.
След два месеца работа конкретните резултати са малко и почти не се различават от известното досега.
Без отговор остава най-важния и съществен въпрос – откъде ще дойдат парите, с които ще бъде платена сделката.
От приетия доклад става ясно, че разследването е било препънато от нежеланието на финансови институции да сътрудничат и да предоставят информация дали ще частват в кредитирането на Върбакова. Банките са се позовали на професионалната тайна, което предизвика логично гнева на председателя на комиисията Жельо Бойчев, който се закани да се внесе предложение за законова регламентация на термина професионална тайна.
Не съм удовлетворен от това, че не изпълнихме някои от големите очаквания, които имаше към Комисията, а именно да дадем отговор на въпроса кой по същество и с какви средства купува активите на ЧЕЗ в България – каза председателят на Комисията за ЧЕЗ Жельо Бойчев след приемането на доклада за дейността й.
„Мога да кажа, че целите й са изпълнени частично. Видя се, че има определени слабости в законодателството и отговорностите на институциите“, посочи той. „Още няма и приключена сделка, но в крайна сметка беше отказана информация на Комисията, което считам за крайно нередно“, заяви Жельо Бойчев.
„Не приемам също, че българските специални служби нямат информация относно хода и за това на какъв етап и кои са ангажираните лица с такъв тип сделки“, изтъкна той. „Без отговора на въпроса кой и как финансира сделката за ЧЕЗ не можем да бъдем сигурни и кой е купувачът“, обясни председателят на Комисията. „С оглед на очакванията на българските граждани сме длъжни да съберем максимална информация. В хода на дейността на Комисията тази информация ни беше отказвана, само една банка ни отговори“, поясни той.
„Най-вероятно с колегите от БСП ще направим предложение за ясно допълване на Закона за кредитните институции за термина „професионална тайна“. Оказва се, че всички могат да използват тази информация, но Народното събрание не може“, посочи Жельо Бойчев.
Попитан кога докладът ще бъде гласуван в зала той уточни:
„Не мога да кажа, ние ще го внесем още днес. Дневния ред се определя от председателя на председателски съвет“.
Няма и отговор на най-важните въпроси – кой дава парите на „Инерком България“ и стои ли някой зад собственика на фирмата Гинка Върбакова. Всичко това даде основание на Рамадан Аталай от ДПС да определи комисията, на която е член, като безсмислена.
Все пак при доклада за дейността си временният парламентарен орган одобри проект на решение, което да бъде гласувано в пленарната зала. Съответните мерки обаче няма да имат никакво отражение върху сделката, която в момента е в процес на одобрение от Комисията за защита на конкуренцията.
Комисията предлага:
► До една година Министерският съвет да извърши задълбочен анализ относно изпълнението на заложените цели в Стратегията за приватизация на електроразпрделителните дружества от 2003 г. Обект на този анализ трябва да бъдат постигнатите технически, икономически и социални параметри, но в действителност данните са налице и сега. Инвестициите в мрежата са видими и имат ясни измерения, тъй като са одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Постъпленията за държавата от приватизацията пък са малко над 661 млн. лв., а прекъсвания на тока почти няма.
►Предлага се също така правителството да включи активите на електроразпределителните предприятия в списъка на стратегическите обекти със значение за националната сигурност. Сега единствено мрежата на Електроенегийния системен оператор се категоризира като такава.
► Една от точките в решението на временната комисия засяга дейността на службите за сигурност. Те ще трябва да представят детайлен анализ на действията си около продажбата на дружествата на CEZ в България, в който да посочат кога и как са информирали компетентните органи на изпълнителната власт. Въпросният анализ трябва да бъде представен в парламентарната комисия за контрол над службите и специалните разузнавателни средства.
► Депутатите също така искат БНБ да предостави на Народното събрание информация от всички банки за отношенията им с „Инерком България“, макар да е ясно, че тази информация би била вече неактуална
