сряда, 21 окт 2009 г. 15:00 ч.
Снимка: БГНЕС
Австрийски енергиен експерт прогнозира нова газова криза. Същевременно Валтер Болц, шеф на местния енергиен регулатор E-Control, твърди, че този път Европа е много по-подготвена за подобна ескалация на напрежението между Русия и Украйна.
Помните ли как в началото на годината Украйна беше обзета от мъртвешко настроение. Точно на Нова година руският газов концерн „Газпром“ врътна кранчето на доставките от синьо гориво за страната. Тлеещият от години конфликт между двете бивши братски страни ескалира точно в най-студения месец на годината.
Само седмица по-късно секнаха доставките и за Европа. За първи път от края на Втората световна война. Газовата криза държа европейците със затаен дъх цели две седмици, докато приключи на 20-ти януари с нов договор между Украйна и Русия. Принципният конфликт между двете държави, уви, не може да приключи толкова лесно. Те продължиха да спорят – почти незабелязано от Запада и останалата част на света, и през цялото лято. „А тази зима спорът може да ескалира отново във всеки момент“, твърди пред австрийската преса Валтер Болц, шеф на местния енергиен регулатор E-Control.
„В основата си отношенията между Русия и Украйна не са се променили много”, припомня Болц, „а споровете около плащането стават факт почти всеки месец”. Допълнителни фактори за нова ескалация на напрежението между Киев и Москва са предстоящите избори в Украйна през януари, както и финансовата ситуация в държавната енергийна компания „Нафтогаз”.
Украйна свърши парите
Националният газов концерн „Нафтогаз“ практически е във фалит, твърди Болц. Неплатените газови сметки на украинците бяха основната причина за спирането на доставките миналата година. Зад конфликта обаче всъщност седи неразрешен спор за достъпа до важни транзитни тръби. От Русия те преминават през украинска територия, преди да достигнат до европейските пазари. И по този начин, благодарение на транзитните такси, не така близкото до Кремъл украинско правителство си осигуряваше малко власт. А Москва, разбира се, се опитва да получи директен достъп до тръбите.
Къде е мястото ни в тази драма? Европа играе ролята на посредник или просто на страдалец. „От миналогодишната криза научихме много. Затова и сега сме много по-добре подготвени“, твърди Болц. Така например газохранилища в западноевропейските страни биха могли да се свързват в мрежата и временно да захранват и Източна Европа. Разбира се, това не може да продължи дълго. „Ако миналогишната криза сега се повтори между ноември и април, ще загазим“, казва Болц. Но този вариант не е твърде реалистичен. По-проблемен е фактът, че дебитът от хранилищата не е достатъчно силен, за да захранва обширни територии.
Българската връзка
В началото на месеца и българският министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков коментира темата за прогнозираната газова криза. Според него „газ в хранището в Чирен има за над 100 дни“. Той поясни, че дневният дебит е завишен от 3 на 5 милиона куб. м в сравнение с миналата година. „В рамките на възможностите сме подготвени много по-добре от миналата година“, обобщи тогава министърът.
Остава да се молим да е поне малко прав.
