През последните години силиконът е все по-използван материал в производството на каишки за ръчни часовници. Факт е, че произведени от него, те са практични и удобни, не изискват скъпа поддръжка или смяна, и биват предлагани в най-различни цветове, а това ги прави все по-предпочитани сред младото поколение. Прилагането им в часовникарската индустрия обаче съвсем не е новост от последните години, практичността им е разкрита още преди няколко десетилетия.
Историята на въведението на каучука и впоследствие на силикона, като материали за изработване на каишки са тясно свързани с италианския бизнесмен Карло Кроко и часовниците с марка Hublot. В края на 1979 г., Кроко, който вече живее в Швейцария, за първи път се среща с Гуидо Гамберини, основател на компания, която дотогава е била известна като производител на оборудване и принадлежности за гмуркане. Crocus проектирал луксозен мъжки часовник, съчетаващ злато с черна каучукова каишка. Много бързо обаче каишката се отпуснала и деформирала. За да подобрят качеството на каишките, Mestel и Института за изследване на полимери в университета в Милано, започнали тясно сътрудничество с Кроко, което в крайна сметка довежда до създаването на специална за това създадена лаборатория. Скоро става ясно, че часовникът на Кроко се нуждае от специален вид каучук, поради възникващия проблем при допир на материала с кожата. Тези трудности не били новост, с тях вече се бил срещал Triumph Adler, немски производител на пишещи машини. Компанията му използвала, като покритие гумена клавиатура на пишещите машини, които оставяли приятно усещане при допир на пръстите на машинописците, но за съжаление твърде скоро след тестове установяват, че потта унищожава гумата. В крайна сметка специалисти успяват да разработят формула, която превръща каучука в устойчив на стареене, озон и UV лъчи. През следващите години процесът претърпява значителни подобрения, вследствие на което новото поколение каишки от каучук рядко да се нуждаят от подмяна, освен в изключителни случаи.
Предимствата на каучуковите каишки са главно в това, че те могат да се мокрят, без да се деформират. Те прилепват стабилно и удобно към ръката и не предизвикват алергии. Основния им недостатък е, че имат понякога неприятна миризма. Съвременните технологии вече позволяват производството на каишки от каучук или силикон, които изглеждат като кожа или метал, благодарение на което придават по-елегантен вид на часовника. От няколко години каучукът е напълно заменен от силикона при направата на каишки на часовника, което се дължи главно на по-голямата му издръжливост. По принцип това е името, което се използва масово, но в действителност съществуват множество видове силикон, като цената му зависи от компонентите, от които е направен. Съществува голямо разнообразие на силикон, като най-новите технологии позволяват увеличаването на трайността му, която е от 3 до 5 години, след този срок силикона се втвърдява и започва да се чупи. Фирмите-разпространителки на часовници нерядко използват маркетингови похвати, с които клиентът да не закупи само нова каишка, а изцяло нов часовник. Освен всичко казано дотук поддръжката на силиконовите каишки за ръчни часовници е много лесна – нужна е само една стара четка за зъби, вода и сапун. Производителите съветват при почистването им да се избягва използването на спирт или други абразивни почистващи течности.
