Гигантските размери на Вселената столетия наред принуждава учените да вярват, че в нея съществува практическа безкрайно изобилие на обитаеми светове. Но защо досега нямаме дори един сигнал за същеествуване някъде там в безкрайната необятност на признаци на живот?
Това противоречие се нарича парадокс на Ферми и от десетилетия занимава умовете на учените.
Само в нашата галактика съществуват над 70 млрд. звезди, но нямаме нито един признак за разум извън Земята. Защо? Защо човечеството все още не е открило никакви следи от неговото присъствие?
Сега един руски теоретичен физик предлага обезкуражаващо обяснение на тази загадка и прогнозира, че бъдещето на нашата цивилизация „ще е още по-лошо от изчезването“.
Александър Березин, от Националния изследователски университет по електронни технологии, обяснява хипотезата си в статия, озаглавена „Първи на влизане, последни на излизане: решение на парадокса на Ферми“. Първата му версия е публикувана в дигиталния архив на ArXiv и все още не е прегледана от други учени.
В своята научна хипотеза Березин отбелязва, че основният проблем на всички досегашни решения на парадокса на Ферми е свързан с това, че те всички стесняват значително кръга на възможните форми на живот в пространството извън Земята.
На първо място, Березин посочва, че за целите на решаването на парадокса, специфичният характер на евентуални извънземни цивилизации „не би трябвало да има значение“, тъй като единственият релевантен фактор е възможността цивилизацията да е откриваема за други, на известно разстояние от нея.
Ако чужда цивилизация не достига технологичното ниво, достатъчно за да бъде откриваема за другите, независимо дали чрез пътуване в междузвездното пространство или чрез комуникация, тя може да продължи да съществува, но не ни помага да решим парадокса.
Мрачната хипотеза на физика е, че първият живот, достигнал възможности за междузвездно пътуване, задължително ще развие „компетентност за захранване на собствената си експанзия“.
Авторът на статията подчертава, че това не означава, че силно развитата цивилизация съзнателно ще унищожава други форми на живот. Най-вероятно, според него е, че „просто не го осъзнава, по същия начин както строителен екип разрушава мравуняк при строеж на сграда, защото няма стимул да го защити.“
Березин не счита, че ние сме мравките. По-скоро обратното, защото „ние сме тук, нашата планета и нашата звезда са сравнително непокътнати и ние вече имаме първите междузвездни сонди“, казва той.
Така че ние вероятно сме бъдещите разрушители на същите светове, които търсим през цялото това време. „Единственото обяснение е, позоваването на антропния принцип. Ние сме първите, достигнали междузвездната сцена и, най-вероятно, ще бъдем последните да я напуснем“, казва ученият, който признава, че „искрено се надява да греши.
