От няколко дни съм без работа, вечерта съм се напукал яко, леко съм отчаян… Телефонът ми звъни, пък аз имам все още махмурлук…
Ама от онзи супер гадния, дето не те пуска до следобяда… и не можеш да изтрезнееш цял ден. И тъпия телефон не спира да звъни….Вдигам…
– Добър ден, обаждаме се във връзка с пусната от Вас обява за работа – ние сме фирма, която се занимава с търговия за хранителни добавки и търсим стоковед.
Действието се развива през далечната 2005 година. Първата ми асоциация с хранителни добавки беше – „Хъ, това да не би да са онези бианаболени истории, с които се тъпчат едрите момчета у фитнеса?” Уви не! Точно така, аз навлязох в света на „Е-тата”
Кренвиршите или митът за тоалетната хартия
Кренвирш – Кой вид точно да си взема? От едно време битува мнението, че кренвиршът всъщност се бил правел от тоалетна хартия. Е, истината е, че не се прави от това, но … по времето на комунизма коктейлът „Кренвирш” се е правел от много отпадъчни меса – например : кости, дреболии, кожа и прочие. Днес, кренвиршът по-скоро е креМвирш, тъй като според моето скромно мнение, съдържанието му е един прекрасен крем от соеви изолати, соеви брашна и протеини със същия произход.
Хубавите кренвирши се правят с естествена обвивка /колаген с естествен произход/, имат малък срок на годност /до 7-8 дни/, имат по-тъмен цвят, по-скъпи са, имат известно количество месо и/или месни (животински) протеини. Кренвиршът, ако е един брой, потъмнява в краищата си, тъй като има по-ниско съдържание на антиоксиданти и обикновено не е пилешки.
По правило пилешките кренвирши не съдържат месо, казах по правило. Те по принцип се правят със соеви продукти, по-евтини, много овкусители, оцветители и тн. Те могат да издържат до 14 дни /100 % по-дълъг срок на годност/, не лепнат, когато застоят и по никакъв начин не се издават на външен вид, че са стари. Освен, в момента, в който не замиришат на непрани чорапи /миризмата не е същата, но е учудващо гадна/.
Пушеното месо или защо пушеното е течно
Забелязвали ли сте, че всъщност пушеното месо е с високо съдържание на вода? Даже вътре в него има мехурчета, като го срежете. Освен обичайните коктейли от разни „хранителни добавки” (включително течни такива наричани „саламури”), към пушеното месо се добавя и течен пушек. Т.е. пушеното месо се „кисне” в течност, която придава вкус на пушено, щото ако трябва да се пуши едно месо, излиза много скъпо.
Пушеното месо някога се е пушело не заради вкуса, а за да се консервира. Пушенето убива болестотворните бактерии, обаче се оказва, че и овкусява месото. Е, днес почти не се опушва месото… Въглищата, които трябва да се използват за целта са дървени и не особено евтини за единица продукция.
И това е интересно: Нашенец пита LIDL: Защо цените са най-високи в България – вижте отговорите на веригата!
Така, че няма никакво значение какво ще е месото, което ще си взема… Шунката върши работа, въпреки че в най-добрата такава има не повече от 30 % месо! Боже, добре, че някой е измислил соевите лепила (емулгатори) и саламурата.
Елате сиренца при батко
Сирене ли? Скоро се чу, че в сиренето се слагат растителни масла, а не само мляко. Сещате ли се за рекламата „Датско бяло саламурено, направено от три и половина литра мляко”? Хм, много обичам датско бяло саламурено…
Забележете обаче, някой спомена ли думата сирене в тая реклама? Не! Защо? Защото сиренето по БДС се прави по един начин, а датско бяло саламурено се прави по супер различен начин, който няма много общо със сиренето. За това няма право да се нарича и да се продава като “сирене” в България. За производството на 1 кг сирене ви трябват поне 7 л прясно мляко. Някой в рекламата да каза, че се прави от прясно мляко? Не. Но аз съм убеден, че вие си мислехте, че това е сирене, което е направено от прясно мляко – и това е целта на рекламата.
Всъщност в България почти не се продава сирене по БДС. Следователно – не се продава сирене. „Сиренето” се прави с много сухо мляко, и/или суха суроватка, и/или сух пермеат /пермеатът е нещо средно между суроватка и мляко. Добавят се и много, ама много растителни масла, от типа на кокосови стеарини, кокосово масло и/или палмови продукти /стеарин, палмолеин и пр/
Кисело мляко и да живеят картофите
Когато постъпих на работа в тази фирма, бях учуден, че млекопреработватели купуват картофено нишесте. За какво им е? – питам аз нашата техноложка, съвсем опулено.
– Как за какво, картофеното нишесте има двуяка функция – хем е консервант, хем прави киселото мляко по-гъсто.
Детски мечти съвсем разбити на пух и прах… Значи в магазините не се продават нормални кисели млека… А някакви млечни продукти. Киселото мляко за съжаление не става много сполучливо с идеята „сухо мляко, суха суроватка и/или сух пермеат/, на него му трябва мляко, прясно. Е, в случая млякото е обезмаслено краве, към което добавяме необходимите количества картофено нишесте, за да стане гъсто, като „На Баба”. Соята, както ми обясни техноложката, не върви, щото има специфичен вкус, но картофеното нишесте си е супер за целта /има неутрален вкус за таци цел/.
Та поради тази причина, аз си купувам кисело мляко, ама най-евтиното на пазара, а не такова като на баба, леля и вуйчо, а експериментите на Данон в областта на сладкарството ми идват в повечко.
Кебапчета, бира и Kebapche
Известна международна фирма по наша поръчка направи продукт-подправка, предназначен за българския пазар, който продукт има вкус на кебапче. И не само – той е кебапче на прах.
За да си направите кебапче във вашето преработвателно предприятие, според мен (не съм го тествал) ви трябват малко оцветители (за да няма вид на „мърша”), много количество соя, която е емулгатор (демек лепило), подправката Kebapche и консерванти.
В момента, в който пристигнаха мостри от Kepapche и Kufte, аз бях уникално изненадан по какъв начин е постигнат този ефект. Ефектът – отварям си значи аз торбата с подправките, за да взема проба (която ще се изследва за наличието на микроорганизми) и помирисвам подправката. Един аромат, като този в рекламите – все едно пред теб някой пече най-хубавото, сочно, горещо, апетитно, истинско кебапче. Всъщност пред мен имаше само прах. Мда, правилно прочетохте, имаше аромат на горещо, топло кебапче… Аромат на горещо… никога няма да го забравя…
От какво е направен праха, аз нямам идея, щото е търговска тайна на производителя.
Дилемите
Всъщност аз проблем с яденето на тези неща нямам. Вярно е, че вече не работя в тази сфера, вярно е, че някои технологии може да са станали и по-брутални от преди (тези технологии никога не отиват към повече използване на естествени продукти). Но всъщност аз съм просто един потребител, който иска да си направи гювече. Не се вманиачавам по здравословната храна и кое какво съдържало. Просто купувам това, което ми се яде и което ми харесва. А по отношение на това дали някакво „Е” било вредно или не, едва ли ще съм жив ще разбера какво точно е действието му.
П.П. Колко често сте чували за цената на соята, и всъщност питали ли сте се, защо аджеба е толкова важна тази цена?
loading…
