Агенциите за кредитен рейтинг
Агенциите за кредитен рейтинг обикновено приемат, че е налице неизпълнение, когато не са извършени договорени плащания през поне три последователни месеца. третиране на очакваните загуби, доколкото разходите, свързани със същите са коректно алоцирани към усвоената част (чрез спреда в лихвения процент) и към неусвоената част (чрез комисионната за банковия ангажимент за кредитиране, която по същество представлява стойността на тази опция за заемателя).
Новини от страната и чужбина
ПИБ Приятелят на Гери Малкоданска пред фалит? Оказа се, че… Преглед на водещите новини в спортния печат МНЕНИЯ НА ХОРА ОТ БЪЛГАРИЯ!
В някои страни, особено в континентална Европа, таксата за ангажимент е слабо използвана; банките предпочитат да минимизират рисковата си експозиция чрез предоставяне на кредити, които трябва да бъдат издължени при поискване от страна на банката, без предварително уведомление. Риск, свързан с възстановяването на част от експозицията при неизпълнение (Recovery Risk) Обезпеченията (под формата на парични средства, финансови или фиксирани активи), гаранциите и защитните клаузи в кредитните споразумения са предназначени за редуциране на загубата в случай на неизпълнение (последната се определя като разликата между експозицията под риск при неизпълнение и възстановената част от тази експозиция). Обикновено, възстановяването на част от инвестираната от банката сума изисква съответни правни процедури, свързано е с разходи и отнема значителен период от време.
Гаранциите са носители на правен риск, свързан с несигурността по отношение на упражняването на съответните договорни права. Те прехвърлят кредитния риск от кредитополучателя към гаранта; оценката на защитата, постигната посредством подобни инструменти зависи от вероятността за едновременно неизпълнение от страна на последните. Обезпечението, от своя страна, би могло да бъде продадено от кредитора; последното е свързано с вероятност, процентът на възстановените суми по дадена експозиция, действително реализиран след ликвидацията на съответните активи, да се окаже по-нисък от първоначално очаквания, доколкото ликвидационната стойност на обезпечението е по-ниска от оценъчната такава или защото процесът на възстановяване е отнел повече време от очакваното. В този смисъл, използването на обезпечение за смекчаване на кредитния риск, трансформира същия в: риск, свързан със степента на възстановяване и риск, свързан с реализуемата стойност на съответните активи.
Неочаквана загуба Същинският кредитен риск е този, свързан с вероятността загубата да се окаже по-висока от първоначално предвидената, т.е., с неочакваната загуба. Последната може да бъде дефинирана принципно като вариабилността на загубата около нейната средна стойност, т.е. около очакваната загуба. Разграничението между очаквани и неочаквани загуби е от съществено значение: -при работа с диверсифициран портфейл от експозиции; макар да не е в състояние да редуцира очакваните загуби, ефективната диверсификация на портфейла (например, по отношение на индустрии или географски региони), би могла да минимизира неочакваните такива, и оттам, общия кредитен риск. -от гледна точка на икономическия капитал на банката; докато очакваната загуба по един кредитен портфейл следва да бъде покрита чрез заделяне на провизии за загуби от кредитен риск, неочакваната загуба следва да бъде покрита от банковия капитал.
Управление на кредитния риск Управлението на кредитния риск включва три основни принципа: селекция (на контрагенти); лимитиране; диверсификация. Банките използват редица инструменти за намаляване на кредитния риск — както количествени (напр. система от лимити), така и качествени (напр. процедури по отчетност и реакция на съответното управленско ниво).
Обвързване на лихвения процент по кредита с рисковия профил на кредитополучателя. Лихвеният процент по кредита следва: да покрива реалната цена на привлечения ресурс и разходите по обслужване на кредита; да осигурява целевата норма на възвръщаемост на собствения капитал на банката; да включва рискова премия, адекватна на кредитния риск, поет от банката по конкретната сделка. Тази цена е функция на редица фактори, по-важните от които са: конкретните характеристики на сделката; пазарната конюнктура и пазарната стратегия на банката; общите взаимоотношения на банката с клиента; балансовите данни и показателите, отчитащи финансовото състояние на клиента.
При равни други условия, по-високият риск по определена кредитна експозиция предполага включването на по-висока премия за кредитен риск в приложимия лихвен процент; промяната в рисковия профил на кредитополучателя следва да е съпроводено от съответно изменение в този процент. Приложимостта на тази стратегия е ограничена, обаче, предвид нелинейната връзка между нивото на лихвения процент и очакваната възвръщаемост по кредита. При ниски лихвени нива, очакваната възвръщаемост нараства с повишаването на лихвения процент по кредита; при високи лихвени проценти, обаче, допълнителното повишаване на лихвения процент е вероятно да доведе до редукция в реализираната възвръщаемост, доколкото вероятността от неизпълнение нараства.
Тази зависимост се дължи на следното: -при нарастване на лихвения процент отвъд определено ниво, ниско рисковите кредитополучатели се оттеглят от кредитния пазар, предпочитайки алтернативни способи за финансиране на проектите си, напр., чрез дялов капитал (неблагоприятна селекция); -останалите кредитополучатели, които имат по-нисък рейтинг, имат стимул да се пренасочат към по-рискови проекти.
