Ограничителни клаузи в кредитните договори
Банките включват в кредитните договори определени ограничителни клаузи с цел редуциране на загубата в случай на неизпълнение, посредством повишаване на вероятността за възстановяване на (част от) съответната експозиция. Тези клаузи създават стимул за придържане към определени условия (напр. максимална стойност на съотношението „дълг/собствен капитал“) и възпрепятстват предприемането на действия от страна на кредитополучателя, които биха имали неблагоприятно отражение по отношение погасяването на кредита.
Новини от страната и чужбина
ПИБ Приятелят на Гери Малкоданска пред фалит? Оказа се, че… Преглед на водещите новини в спортния печат МНЕНИЯ НА ХОРА ОТ БЪЛГАРИЯ!
По този начин се създават предпоставки за активен мониторинг на риска и предприемане на превантивни действия при понижение на кредитоспособността на контрагента. Клаузите могат да бъдат класифицирани в четири категории: -клаузи, регламентиращи определени задължения на кредитополучателя, напр. редовно представяне на финансови отчети на банката-кредитор; -клаузи, свързани с ограничения по отношение определени действия на кредитополучателя, напр. продажба на активи, обратно изкупуване на акции, разпределение на дивиденти; -клаузи, забраняващи извършването на определени действия, напр. залагането на активи на фирмата като обезпечение на задължения към други кредитори; -клаузи относно евентуалната предсрочна изискуемост на кредита, т.е. които дефинират случаите на неизпълнение по кредита.
Система от кредитни лимити Поради възможността за възникване на проблеми от типа „неблагоприятна селекция“, повечето банки не разчитат единствено на лихвените проценти като механизъм за компенсиране на различните нива на кредитен риск. Доколкото обемът на непогасените кредити често се намира под влиянието на икономическия цикъл, за минимизиране на кредитния риск способства отказът от концентрация на кредити в определени отрасли или фирми, при които се наблюдава спад на производството, както и съблюдаването на максималния размер на рисковата експозиция към всеки един клиент или свързани лица. Основна цел на тези ограничения е да се ограничи загубата, която банката може да понесе в резултат на концентрация на експозиции.
Регулаторните изисквания за големи експозиции31 могат да играят ролята на отправна точка, но сами по себе си не са достатъчни за определяне на вътрешните лимити. Повечето банки, в правилата за кредитната си дейност установяват лимити по отношение на: -Значителни експозиции към отделен контрагент или група от свързани контрагенти. -Кредитни експозиции към контрагенти от еднакъв икономически отрасъл или географска област32; -Кредитни експозиции към контрагенти, чиито финансови резултати зависят от една и съща дейност или цената на една стока; -Непреки кредитни експозиции, произтичащи от дейността на банката по редуциране на кредитния риск (например, експозиция към определен вид обезпечение или към кредитна защита, предоставена от един единствен контрагент).
Някои банки установяват и контролират корелацията както между балансовите, така и между задбалансовите експозиции и определят съответните рисково-базирани лимити. Лимитите могат да се определят в зависимост от кредитоспособността на лицето или установеното ниво на риск спрямо определен сектор или район, както и да вземат предвид други фактори, като например естество на експозицията, падеж, цел на кредита и източници на плащане. Диверсификация на кредитния портфейл Агрегатната експозиция към кредитен риск на една финансова институция може да се измерва и контролира посредством модели за портфейлна диверсификация. Активното управление на портфейла позволява на банките да оптимизират избора на новопридобитите активи или дейности, с цел отстраняване на прекомерни текущи или потенциални концентрации и елиминирането на несистематичния риск.
