Срещата на Китай и страните от Централна и Източна Европа ще припомни за амбициите на Пекин в региона във време на напрежение на Европа със САЩ и Русия. Пример за тях са обещанията, направени от китайското ръководство към балканските страни.
Форматът „16+1“ може да „изсмуква ресурси от връзката ЕС – Китай“, но отговорът на Пекин е годишната среща (която по непотвърдена информация можеше да се отложи) да се насрочи едва седем месеца след предишната, казва дипломат от ЕС, цитиран от „Файненшъл таймс“.
За периода 2016-2017 г. близо 4.9 млрд. от сделките (при общо 9.4 млрд. сключени със страните от „16+1“) са с петте (без Косово) западнобалкански държави. В много случаи държавните банки за развитие са склонни да отпуснат заеми за проектите, ако подизпълнителите са китайски компании. Такива задължения са в разрез с европейското законодателство за обществени поръчки, но не и с възможностите на националните лидери на Западните Балкани (същото се случи и с моста в Хърватия, въпреки че тя е член на ЕС).
За Пекин този район е коридор към Европа като част от инициативата „Един пояс, един път“ – например мостът в Южна Хърватия, технологичното осъвременяване на сръбската телефонна компания от Huawei Technologies и магистралата между Белград и адриатическото пристанище Бар в Черна гора.
Китайски компании искат да свържат пристанището на Пирея в Гърция (управлявано от китайската „Коско“) с жп линия до Будапеща, през Скопие и Белград (което включва проект за модернизация на линията Белград – Будапеща, спрян заради съмнения, че унгарската страна нарушава правилата за обществени поръчки на ЕС).
Как Китай стана важен
Западните Балкани сега са по-интересни за Китай, отколкото през 2012 г., когато никой не обръщаше сериозно внимание на инициативите му, най-малкото заради разстоянието, пише изследователят Вук Вуксанович, някога работил в сръбското външно министерство.
Само две години по-късно, през 2014 г., Китай обеща на всички страни в Централна и Източна Европа фонд в размер на 3 млрд. долара, а година по-рано им обеща кредитна линия от 10 млрд.
Минаха още две години и естеството на китайските действия на Балканите започна да се променя: „Коско груп“ придоби 51% от пристанището на Пирея в Гърция; държавната „Тексим банк“ отпусна заеми за изграждането на две магистрали в Македония и за магистралата, свързваща черногорското крайбрежие със Сърбия; китайският президент Си Дзинпин посети Сърбия и подписа споразумение за инвестиции (част от тях нереализирани до момента) за 5.5 млрд. долара в инфраструктура; финансовата компания „Евърбрайт груп“ купи всички акции на компанията, управляваща летището в албанската столица Тирана.
По време на форум за международно сътрудничество, посветен на „Един пояс, един път“, китайското правителство сключи сътрудничество с 30 правителства, сред тях са тези на Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия. Към този момент Китай търгува и с шестте страни от Западните Балкани извън ЕС – дори с Косово, сочи доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Въпрос на нагласи
Китай изглежда като един от най-важните инвеститори в най-голямата от тези икономики – Сърбия, но проучване, изготвено от правителството в Белград, показва, че тази нагласа съществува в сръбското общество и е далеч от реалността, пише „Блумбърг“.
Четири от петте страни – източници на чуждестранни инвестиции в Сърбия, са от евросъюза, но сърбите вярват, че Русия и Китай са сред първите три държави и че са много пред Германия и Австрия например. В проучването едва 24% от сърбите смятат, че най-големият дял инвестиции е от ЕС, докато отговорът е 60%. Същият е делът на убедените респонденти, че отговорът е Русия (от която идва 1% от инвестициите), а 20% са посочили Китай (отново 1%).
„Всичко това има политически последици, защото подкопава идеята, че ЕС е най-добрата и единствена надежда на региона и подронва общественото съгласие с болезнените реформи, нужни за влизане в ЕС“, каза Тимъти Лес, анализатор на изследователския център „Нова Европа“ в Кембридж. Доклад на европарламента сочи, че в случая на Сърбия например балансът е „нестабилен“ и в условия, при които президентът Александър Вучич се опитва да работи с всички големи играчи, е възможно общественото мнение да се обърне срещу ЕС.
Агенцията дава пример със стоманолеярната „Железара“ в Смедерево, където през 2016 г. китайската Hesteel купува обекта, за да го спаси от затваряне. „Малко означава много, когато става дума за спечелване на сърцата и умовете в региона“, отбелязва „Блумбърг“. „Борим се за по-добра видимост“, казва за агенцията посланикът на ЕС в Белград Сем Фабрици. „Осъзнаваме проблема, но не бих казал, че не сме в добра позиция в надпреварата за популярност… Можем и по-добре, но не мисля, че губим, напротив.“
Усещанията са особено важни в Сърбия, чието влизане в ЕС не е вероятно да се случи преди 2025 г. – 12 г. след Хърватия и над 2 десетилетия след Словения. Проблемът обаче е във всички страни от Западните Балкани извън ЕС: от блока идват 73% от всички търгувани в региона стоки; делът на Русия и Китай е по 5%. Според Сърджан Богосавлевич от консултантската компания на „Ипсос“ за стратегически маркетинг причината за това разминаване между оценка и реалност е вероятно „защото инвестициите от Китай се представят като жест на добра воля“.
Ситуацията не е по-различна в повечето балкански държави, където най-големите инвеститори са от държави като Австрия, Швейцария или Холандия или например страни от Персийския залив.
Последиците
Според европейски депутати надпреварата между глобалните играчи се развива в различни полета на интереси – върховенството на закона, помощта и бизнес развитието за ЕС, сигурността за САЩ, енергетиката за Русия и инфраструктурата и пазарите – за Китай. Пекин гледа на Балканите като коридор към европейските пазари, където е добре да се правят инвестиции и да се печелят позиции по по-хлабавите правила на националното законодателство, преди страните да са се присъединили към блока.
„Файненшъл таймс“ отбелязва, че инвестициите на китайски компании често са помагали да се набере обществена подкрепа за проруски политици в Източна Европа, без инвестициите от азиатската държава да носят стигмата на руските.
Същевременно някои от страните в Централна и Източна Европа може да подкрепят приоритетите на Китай в дипломатически план, но други „бавно осъзнават… (че) обещаните инвестиции са по-скоро илюзорни“, казва Ивана Караскова от пражкия изследователски център Асоциация за международни въпроси. Някои от проектите не се осъществяват.
