Тази статия представлява лична позиция на администратора на сайта КОСМОС БГ – Светослав Александров
23 юли 2018 г. 19:45 ч.
Светослав Александров. Трудно е да се пише за Илон Мъск. Това, че много журналисти, блогъри и анализатори си упражняват авторските заложби с името на Илон Мъск, не значи, че пишат качествени материали за него. Повечето хора, които пишат за Илон Мъск, не го срещали, не са разговаряли с него или най-много са се разминавали с него бегло на някоя и друга пресконференция. В отсъствието на лични впечатления, хората разчитат на това, което трети лица разказват за Илон Мъск. И понеже той е известна личност и привлича около публичния си имидж както фенове, така и хейтъри, не е изненадващо, че повечето статии за Мъск попадат в една от двете категории: или са възхвали, или са пасквили.
За феновете и хейтърите иде реч в тази статия. Да започнем първо с феновете. Не е ли чудно, че Илон Мъск, който е предприемач и визионер, събира също толкова почитатели, колкото музикалните звезди? Отдавна се знае, че когато Мъск изнася публична лекция, пълчища се трупат около него, все едно е рок концерт. Нещо повече – Мъск поощрява подобен тип поведение – той излиза на сцената, нахъсва всички с някаква готина реч, след което тихомълком се изнася, без да отговаря на въпроси и да раздава автографи. Донякъде това е чудесно. Дълги години в обществото липсваше такъв тип визионер. Но от друга страна фенщината изключително много дразни. Феновете винаги възхваляват емоционално и безкритично. Те се държат по същия начин, по който се държи една развилняла тълпа от почитатели – ако нещо им харесва, изпадат в екстаз, ако нещо не им харесва – нахвърлят се на всеки, дръзнал да изкаже непопулярно мнение. В случая обаче говорим за наука и технологии. Не за любимата ни музикална група, Левски или ЦСКА. В този частен случай фенщината може да бъде непродуктивна.
Хейтърите са далеч по-интересна и разнообразна група хора. Сред българските хейтъри особено силно изпъкват соц-носталгиците. Тези хора въздишат по някогашната програма на СССР и изключително много ги дразни това, че нещата днес се развиват по друг начин от тогава – сякаш Мъск носи лично вина, че светлото бъдеще не е дошло. В любимия ми форум „Наука“, където по стечение на обстоятелствата съм модератор, попаднах на любопитна дискусия. Един човек, който очевидно не е впечатлен от електромобилите Тесла, реши да подчертае дебело, че през соца сме произвеждали електрокари. Това мнение шокира един друг участник във форума, който се зачуди в недоумение как Илон Мъск се оказа най-страшният враг на Тутраканската селищна система. Както и да е – тези дежурни оплювачи не са ми особено интересни. Редовно публикуват коментари към новините в медиите как Мъск само повтаря това, което са правили другите преди него и въобще не могат да осъзнаят, че днешните тийнейджъри, вдъхновяващи се от предприемача, не се интересуват от какво е било преди години, а само от това, което става сега. Съветската космическа програма, колкото и да е била славна, за всеки жив човек над 30 г. е също толкова древна, колкото са пирамидите и фараоните.
Други критично мислещи хора разсъждават по-трезво и правилно посочват, че Мъск си има своите опоненти и в САЩ и в Западна Европа. Вярно е. Западните медии публикуват много критични статии по адрес на предприемача. Даже пасквилите не са им чужди – бях изумен как преди два дни „Ню Йорк Поуст“ (който е достатъчно популярен вестник в САЩ) излезе със заглавие : „Илон Мъск е пълен мошеник“. Чудя се кому е нужно всичко това и защо не оставят човека на мира. Ако е добър предприемач, ще продължи да успява. Ако пречи – ще фалира. Нужно ли е да го плюят по такъв гаден начин?
Това, което повечето май забравиха, е че в САЩ има много силни политически и медийни лобита. Мъск определено има за какво да бъде критикуван, но безспорно преобърна облика на космонавтиката през последните няколко години. Допреди 10-тина години държавните средства за космически изследвания се изливаха, най-вече посредством НАСА (но не само), в няколко аерокосмически гиганта: Боинг, Локхийд Мартин, Нортроп Груман и още няколко като тях. Тези гиганти се гордеят със славната си история покрай „Аполо“ и космическата совалка. Днес все още са добри при реализацията на някои малки проекти, най-вече в областта на безпилотната космонавтика. Марсоходите на НАСА са конструирани, например, от Боинг и Локхийд Мартин. Но аерокосмическите мастодонти се оказаха напълно неадекватни при реализацията на големи проекти. Започва някакъв такъв проект – и той винаги се оказва съсредоточен върху запазването на определени работни места. Космонавтиката е само предтекст. Годините си текат, а периодично НАСА и компаниите се отчитат: тук-таме презентация, тук-таме някой построен макет, тук-таме снимка на инженер, заваряващ железарии – всичко това на фона на обещания, че се прави, за да идем до Луната и Марс. Въобще, прави се всичко друго, освен да се изстрелват нови ракети и космически кораби. А реалният прогрес е маргинален – например миналата година стана ясно, че е отнело 11 години на НАСА, за да разработи парашутите на космическия кораб „Орион“.
Тази работа много ми напомня на онзи виц за Брежнев и за влака на революцията („Тръгнал влакът на Революцията и в него се вози Ленин… Пътувал, пътувал, но след време спрял. При Ленин се появявил самият Джержински, шефът на ЧК, и казал: „Другарю Ленин, Влакът на Революцията спря! Какво да правим?“. „Как какво?! Електрифицирайте влака и той ще тръгне“, отговорил Ленин. След Ленин на влака на Революцията се качил другарят Сталин. Влакът обаче пак спрял. Самият Берия с огромен страх попитал: „Какво да правим?“. „Как какво ?!“ – измърморил Сталин – „Разстреляйте началник-влака, главния машинист също. Помощник-машиниста изпратете в каторга. Другите разселете в новите републики. Сложете нови хора – верни на Революцията…“. Така и сторили. Влакът пак тръгнал. След Сталин в него влязъл Хрушчов, но не след дълго и той трябвало да отговаря на въпроса „Какво да правим? Влакът спря”. „Икономическото разузнаване да „взаимства“ технологии от Запада… обновете технологично влака, сменете му двигателя и той ще тръгне” – това бил отговорът на Хрушчов, след което влакът отново потеглил. Дошло време на него да се качи и Брежнев. Возил се той, но влакът на Революцията пак спрял. Дотичал най-довереният му човек (ченге, естествено) и попитал: „Какво да правим?“. Брежнев анализирал: „Влакът електрифициран ли е – да! Хората, които го карат, верни ли са на Революцията – да! Обновен ли е с „взаимствани“ технологии – да! Нищо друго не мога да измисля освен… Клатете влака, другари! Нека тези, които се возят във влака на Революцията, останат с впечатлението, че той не е спрял, че неговото движение е напред, напред и все напред. Клатете влака, другари!“).
Старите мастодонти, които дълго време вземаха лъвския пай от средствата за космонавтика и реално обираха лаврите за космическите постижения, днес се оказват в положението да клатят влака. Преди няколко седмици Боинг откри нов уебсайт с Анти-СпейсЕкс пропаганда, възхваляващ корабите „Старлайнър“ и ракетите „SLS“. Нортроп Груман, основната компания, отговорна за строежа на дълго отлагания телескоп „Джеймс Уеб“, похарчи хиляди долари за реклама на Уошингтън поуст. Вместо наистина да работят и да покажат демонстрируемо видим прогрес, те заложиха на празните приказки.
Само че хората отдавна се усетиха, че влакът не върви. Годините си минаваха, а завесата на вагона периодично се вдигаше. И пътниците забелязваха: Я, СпейсЕкс изстреляха ракета в космоса! Я, СпейсЕкс върнаха успешно ракета на Земята след орбитален полет – това никога не се е случвало. Я, СпейсЕкс започна да доставя товар на Международната космическа станция. Я, СпейсЕкс изстреля успешно свръхтежка ракета „Фолкън Хеви“. Я, СпейсЕкс провежда по един космически полет веднъж на две седмици. Я, вече и новият кораб Крю Драгън е готов за полет.
Трагичното сега е, че след полета на „Фолкън Хеви“, на фона на продължаващите отлагания на „SLS“, вече и на малките деца стана ясно, че влакът не се движи, а някогашните играчи си правят оглушки за това, че времената вече са други. През 60-те години астронавти може да са стъпвали на Луната с отдавна изчезнали технологии. Но това, че преди столетия парните локомотиви са кръстосвали Европа надлъж и нашир, не е основание днес да се мъчим да спасяваме парния двигател.
Илон Мъск има за какво да бъде критикуван. И при него има забавяния, но те не са толкова фрапантни. Да, той може да е суров шеф и бързо да уволнява, но това показва, че при него се цени работата и резултатите, а не това да стоиш със скръстени ръце по цял ден и да взимаш едни пари. През 2018-та година видимите резултати на СпейсЕкс са толкова много, че трудно могат да бъдат омаловажени. Да, вярно е, че част от прогреса е благодарение на средствата на данъкоплатците. Но тук отварям една голяма скоба: СпейсЕкс получи в порядък по-малко от други компании – за сравнение Боинг взе $4.2 милиарда за пилотираните кораби „Старлайнър“, а СпейсЕкс – $2.6 милиарда за корабите „Крю Драгън“. При това СпейсЕкс са готови за полет, Боинг изостават. И още нещо, което е много важно – НАСА даде тези пари само за една-единствена цел: превоз на полезен товар и астронавти до „Международната космическа станция“. Останалите разработки – възвращаемите ракети и „Фолкън Хеви“ бяха създадени като странични проекти. В този смисъл днес в САЩ има тежкотоварна ракета, за която данъкоплатците не са дали и един цент.
И ако в САЩ има двоен стандарт, той съвсем не е в полза на СпейсЕкс – тук нямам предвид, че тази компания получава по-малко пари от старите мастодонти. Космическите критици и анализатори отдавна са забелязали, че условията за СпейсЕкс са завишени. За да може СпейсЕкс да получи одобрение да качи астронавт до „Международната космическа станция“, изискването е ракетата „Фолкън 9 – Блок 5“ да направи седем успешни полета. Това е безобразно условие и никога досега подизпълнител, ако ще и да е работил с държавни пари, не е трябвало да преодолява такъв висок праг. Същото изискване не е поставено пред Боинг: прословутата ракета „SLS“, която се строи съвместно от Боинг и Нортроп Груман, трябва да проведе само един безпилотен полет преди първия си пилотиран. Явно бюрократите са си затворили очите пред тази явна несправедливост. Даже до края на миналата година обсъждаха възможност да сложат екипаж още при първия полет на „SLS“. Подобно предложение ще бъде дадено на СпейсЕкс на кукуво лято.
Годината е 2018-та. СпейсЕкс успешно превозва товар до „Международната космическа станция“, ракетите са възвръщаеми, а „Фолкън Хеви“ влезе в експлоатация. Очакваме първите пилотирани полети. Да, мнозина имат по-високи очаквания от Мъск. Той надали ще прати човек на Марс още през 2024-та година. Но другите и изискуемия от тях минимум не са изпълнили. Не говорим за някаква конкретна иновация. Чудя се: кога за последен път някой от старите мастодонти (в лицето на Боинг, Локхийд и Нортроп) направиха истинско нововъведение, което не лежи на стари лаври – примерно възвръщаема ракета или нещо подобно?
На фона на всичко това не е изненадващо, че всяка критика, всеки пасквил по адрес на Илон Мъск и космическите му амбиции, изглежда гротескно смешен. Да, всеки има право на критика. Да, всеки може да каже дали яденето в ресторанта не му харесва, без да е топ готвач.
Топ готвачи обаче има много. Къде са истинските конкуренти на Мъск в космонавтиката?
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
