Когато си там, обикновено не го знаеш. Търсиш си други причини. Става въпрос за работата и синдромът „бърнаут“.
Изведнъж превключваш от ентусиазъм и мотивация към раздразнителност, нежелание, проблеми със съня. Да, не ви се ходи на работа и не само днес, а от няколко дни/седмици/месеци и става все по-трудно.
Казано на български „прегряване“ и описан през 1974 г. от Хърбърт Фройдендергер. Днес е все по-разпространен дори и сред хора с не толкова голям професионален стаж. Професионалното изчерпване може да се случи на всеки и по всяко време от кариерното му развитие, независимо дали харесва или не харесва работата си.
Има определени професии, при които се забелязва по-често синдромът „бърнаут“. И това са:
– лекари и медицински/социални работници, защото се занимават с проблемите на другите. Често са наясно с последиците, че максимумът, който дават, няма да им остави сили да разрешат собствените си проблеми. Това поражда изчерпване на енергийните запаси и се стига до предела, в който може да се справят емоционално;
– лични асистенти, мениджъри, консултанти и др., защото изискват съвместна дейност или тесни контакти с други хора. При тях основно е свързано с прикриване на емоциите, защото винаги трябва да са в добро настроение, дипломатични и пълни с енергия;
– учители, полицаи, заради отговорността и ангажиментът винаги да са „нащрек“;
– психолози, психотерапевти, защото излизането от емоционалното състояние на клиентът понякога се оказва нелека задача и отново може да не останат сили или време за собствените преживявания. При тях обаче се очаква, че по-бързо ще разпознаят симптомите и ще потърсят помощ.
Какво ви прави впечатление? Застрашени са всички, чийто професии изискват от тях непрекъсната емоционална ангажираност и/или пренебрегване на собствените емоции.
Застрашени са и хора, които връщат от дълъг отпуск (майчинство например). Обикновено работата за наваксване за твърде кратки срокове създава усещания за неспособност, несправяне и дори ненужност.
Признаците на прегряването:
– упорито и продължително главоболие;
– непрекъсната умора;
– напрежение/скованост в мускулите на врата и гърба;
– раздразнителност;
– проблеми със стомаха и червата;
– трудно заспиване;
– неспокоен сън;
– невъзможност да се отпуснете и почивате;
– невъзможност да се откъснете от проблемите;
– нервни до агресивност дори;
– усещате безнадежност на ситуацията;
– неспособност да се справяте със задължения, които преди сте ги правили с лекота.
Ентусиазъм -> стагнация (рутина) -> фрустрация (разочарование) -> апатия -> прегряване
Какво бихме могли да направим, ако вече сме „изпушили“? Трите ключови думи са: почивка, промяна, реорганизация.
Най-добрият вариант е да се усетите още в етапа на фрустрацията, когато с лека реорганизация можете бързо да се върнете към етапа на ентусиазъм.
Помислете дали не е време за промяна на работата или длъжността. Ако не можете или не искате, направете реална преценка на силите си и кога и какво можете да пренасочите или откажете.
Почивката ще ви даде възможност да смените средата и ще ви зареди с нови сили и промяна на гледната точка.
Понякога може би е добре да се обърнете и към специалист за помощ: психолог/психотерапевт/коуч.
А за да не стигате до „бърнаут“:
– създайте си пълноценен живот и извън работата.
Полагайте максимални усилия да оставяте проблемите в работата си и да не мислите за нея, когато сте извън работното си място.