В южните части на Рила планина, на около 28 километра североизточно от град Разлог, област Благоевград се намира домът на 22 кафяви мечки, известен като Парк за танцуващи мечки. Разположен е на площ от приблизително 120 000 квадратни метра при надморска височина между 1200 и 1400 метра. Официалното му откриване е на 17-ти ноември 2000 година, а първите му обитатели – мечките Стефан, Калинка и Марияна са настанени още същата година.
Паркът за танцуващи мечки е дело на фондациите ‘Четири лапи’, ‘Бриджит Бардо’, както и на община Белица. С цел безопасност е осигурено нощно наблюдение и електропастир с обща дължина повече от 26 000 метра. За по-голямо удобство на мечките предварително са изградени над 10 бърлоги и няколко малки водни басейна.
Преди да заживеят в настоящия си дом, всички танцуващи мечки са били отглеждани в изключително тежки условия. В резултат на което повечето от тях са приети в тежко здравословно състояние, с разкъсани носове от носените халки, частично упадане на козината от недохранване, а мечокът Добри дори е загубил зрението си! Един от най-младите мечоци – Боби, е бил принуждаван от собственика си да се бори с хора, а много други от обитателите на парка са изпълнявали артистични номера.
Но след постъпването им в парка при всички се наблюдава съществено подобрение в общото здравословно състояние. За съжаление трудното им минало неизбежно е дало отражение върху настоящия им начин на живот и немалка част от тях предпочитат да прекарват времето си сами.
Въпреки че паркът се простира на близо 120 000 квадратни метра площ, всяка мечка има определен район, който да обитава. Те са общо седем на брой и в зависимост от характера на животните е определено кое къде да живее.
Накратко за кафявите мечки
Известно ни е, че това са бозайници, принадлежащи към семейство Мечкови. Обитават планински райони и макар тромавия си вид, без проблем могат да развият на къси разстояния до 50-60 километра в час, да се покатерят на дърво или да плуват в някоя река например. Със сигурност не бихте искали да срещнете мечка в гората, макар че тя не е агресивна към човека, освен в случаите, в които защитава малките си.
Някои представители от вида могат да достигнат на тегло до внушителните 600 килограма, а на дължина над 2 метра. Небезизвестен факт е, че през студените месеци от годината мечките изпадат в хибернация, но ако преди зимата, поради някаква причина, не успеят да натрупат достатъчно мазнините те не спят зимен сън. Хранят се предимно с плодове, насекоми, дребни бозайници, риба и мед, разбира се. Нямат естествени врагове в природата, а на територията на страната ни видът им е защитен. Важно е да отбележим, че към днешна дата притежанието на танцуваща мечка в България е незаконно!
Животът на танцуващите мечки днес
С течение на времето броят на спасените мечки в парка се увеличава и благодарение на всеотдайната грижа на екипа, работещ в парка, те постепенно възвръщат дивите си инстинкти. Към настоящия момент там живеят всичките 25 регистрирани танцуващи мечки от България, но вече има и такива от Сърбия и Албания.
За всяка една се полагат специални грижи. Целта е паркът да бъде не само убежище, но и дом за тези малтретирани животни, като им се осигурят условия на живот, които да бъдат максимално близки до тези в дивата природа. Ето защо гледачите не им оставят храната в купичка, а я крият. По този начин се предизвикват инстинктите на четириногите и понякога им се налага да копаят или катерят, за да си намерят храната. Повечето от мечките отново спят зимен сън, като за целта някои дори сами са правят бърлоги!
Снимки: www.facebook.com/tantsuvashti.mechki
На всеки 30 минути има обиколки с екскурзовод, от когото имате възможност да научите историята на всяка една мечка там. Входът за посещение е символичен – до 6 лева, а удобно изградените алеи дават възможност да ги видите в естествената им среда.
