Лекарство, използвано за първи път преди 150 години и което сега се използва като лекарствен продукт отслабващи и премахващи спазмите, може да направи туморите по-чувствителни към лъчевата терапия, според скорошно проучване.
Учените установяват, че лекарството, наречено папаверин би могло да представлява нов клас радиоактивизиращи лекарства, които имат по-малко странични ефекти.
Те докладват своите констатации в Сборника на Националната академия на науките. „Знаем, че хипоксията ограничава ефективността на лъчелечението и това е сериозен клиничен проблем, защото повече от половината от всички хора с рак получават лъчетерапия в някакъв момент от лечението си“, казва главният изследовател Никола Денко, доктор на науките. Открихме, че една доза папаверин преди лъчевата терапия намалява митохондриалното дишане, облекчава хипоксията и значително подобрява реакциите на моделите на радиационната терапия.
Радиацията убива раковите клетки по два начина: директно, чрез увреждане на ДНК и непряко, чрез генериране на реактивни, увреждащи молекули, наречени кислородни радикали. Хипоксичните състояния намаляват генерирането на увреждане на ДНК.
„Ако злокачествените клетки в хипоксичните участъци на тумора преживеят лъчелечение, те могат да се превърнат в източник на туморен рецидив“, казва Денко. От решаващо значение е да намерим начини да преодолеем тази форма на резистентност към лечението.
Стратегиите за преодоляване на радиационната резистентност обикновено се фокусират върху доставянето на повече кислород към тумора. Но тези опити имат малък клиничен успех, защото туморите имат слабо образувана васкулатура. Вместо да се опитваме да увеличим доставките на кислород, ние намалихме търсенето на кислород и тези открития показват, че папаверин или производно лекарство има обещаващ ефект.
