В края на стажа или при раздяла с фирмата искате препоръка. Вашият ментор или началник няма нищо против, но просто няма време да я напише сам. Ето защо ви предлага сам да се погрижите за текста, а той само да го подпише.
Оказва се, че писането на собствената препоръка за мнозина не е лесна работа. Германският кариерен портал Karriere.de публикува няколко ценни съвета в тази насока.
Основното
Текстът не бива да надвишава две машинописни страници и обикновено се озаглавява просто „Препоръка“. Добре е да е отпечатано и корпоративното лого на фирмата, която издава документа. Освен това датата на препоръката и датата на напускане от фирмата трябва, ако не да съвпадат, поне да са близки. Иначе следващият потенциален работодател може да си помисли, че е имало дълги спорове около формулировката на текста.
Въведение
В началото на препоръката се дава основната информация – двете имена на служителя или стажанта, периодът, в който той е работил за компанията, както и в кой отдел. Добре би било накратко да се представи фирмата и сферата й на дейност.
Описание на работата
Когато описвате длъжността си, от особена важност е конкретиката. Общи фрази от рода на „сътрудничеше във фирмата „Х“ трябва да се избягват. По-добре би било да се спомене с какво точно сте се занимавали – например „провеждаше разговори с потенциални клиенти“. Това със сигурност дава по-ясна представа за отговорностите и задълженията. Непременно трябва да се споменат и извънредни задачи, ако е имало такива, защото това демонстрира други умения и компетенции – например устойчивост на стрес и адаптивност, и придава по-голяма тежест на препоръката. Въвеждането на нов колега в компанията например би било пример за доверието на ръководството към вас.
Решаваща е последователността, в която описвате задълженията си. Най-важните дейности се споменават първи, стандартните са след това. Ако започнете с изброяването на по-малко отговорни задачи, това може да създаде впечатлението, че на вас не може да се разчита за по-сериозни дейности.
Оценка на работата
Разбираемо суперлативите правят по-добро впечатление от стандартните, често срещани формулировки. Това обаче не означава, че трябва да се прекалява с тях. Всяка похвала, която не е аргументирана с конкретен успех или постижение, лесно ще се забележи от този, който чете препоръката. И все пак в текста категорично не бива да присъстват негативни оценки.
Важно е мнението за работата да не се ограничава в рамките на компанията. Затова е добре да се включат впечатления на клиенти, които са общували със служителя или стажанта.
Също както началото, решаващ е и краят на препоръката, когато се обобщава описанието и се дава цялостна оценка на работата. Затова финалът на бива да се пренебрегва. Тогава могат се се споменат умения за работа в екип, организираност, точност, спазване на срокове и т.н. Тези оценки могат да изиграят решаваща роля при кандидатстване за работа, особено когато местата на трудовия пазар са малко, а кандидатите – в изобилие.
