10 ноември 2018 г. 13:00 ч.
Светослав Александров. През последните две-три години излязоха няколко интересни филма, базирани на реални космически мисии. През ноември 2016-та National Geographic ни изненада с продукцията „Марс“, която разказва както за по-нататъшни пилотирани експедиции до Червената планета, така и е документален разказ за съвременните космически начинания. На 6-ти април 2017-та излезе „Время первых“, руски исторически филм за първото излизане на човек в открития космос. Консултант на филма бе не кой да е, а самият главен герой и космонавт Алексей Леонов. На 21-ви септември същата година се появи „Салют 7“ за мисията „Союз Т-13“. Тъй като никой не се консултира с космонавтите, самите те не го харесаха и се оплакаха публично от крайния продукт.
„Първият човек“ е интересно допълнение към тази поредица от космически филми. Нийл Армстронг, който е главният герой във филма, почина преди шест години. Но това не попречи филмът да бъде разкритикуван още преди да излезе от други герои на американската авиация и космонавтика. Няколко месеца преди премиерата на 11-ти октомври, филмът вече беше във заглавията на световните медии. Причината: не бил показал как Армстронг забива американското знаме на Луната. Сред кръга на критиците се присъединиха както политици на САЩ, така и Чък Йегър (първият човек, преминал скоростта на звука) и Бъз Олдрин (участник от мисия „Аполо 11“, летял заедно с Армстронг до Луната).
Но „Първият човек“ не е класически документален филм за „Аполо 11“. Подобни филми, предаващи дословно случилото се по времето на експедицията и съпроводени с патриотична музика, докато Армстронг гордо забучва знамето на Луната, сме гледали нееднократно. „Първият човек“ е художествена интерпретация на живота на Нийл Армстронг и на триумфите и трагедиите, през които е преминал. Поради това мнението на роднините на Армстронг би било далеч по-меродавно от мнението на всеки друг. Синът на Нийл, Марк Армстронг, изглежда да е доволен. „Татко бе първият човек на Луната, но мама бе непризнатият герой“, сподели наскоро той пред медиите. За Марк филмът предава достоверно напрежението, което се е натрупало не само в семейство Армстронг, но и в семействата на другите астронавти от програма „Аполо“. „Чудесно е, че най-накрая тези забележителни жени получават дължимото си“, смята Армстронг-младши.
И все пак вчера, след като изгледах филма на големия екран и напуснах залата, аз останах раздвоен. Наистина ли останах доволен от посланието, предадено от „Първият човек“? Какво се опитваше да ни разкрие режисьорът – дали си струват усилията и жертвите? Един от иконичните моменти, показан във филма, бе протестът срещу програма „Аполо“, съпроводен от стихотворението на Джил Скот Херън „Белчо на Луната“: „Не мога да си платя сметката при доктора, но Белчо е на Луната. Десет години по-късно аз все още ще плащам, докато Белчо е на Луната. Хазяинът ми вдигна наема, защото Белчо е на Луната. Няма топла вода, няма тоалетна, няма осветление, но Белчо е на Луната“. Като изключим общественото недоволство, че космическите програми харчат много пари, струва ли си личната жертва, която плащат астронавтите? Във филма, но и в реалния живот, Жанет, съпругата на Армстронг, е накарала астронавта да говори с децата си лично преди мисията – просто защото е съществувала вероятност никога да не се върне. И е вярно, че след смъртта на дъщеричката на Нийл, малката Карън, астронавтът толкова се е отдал на работата, че това довело до отчуждаване вътре в семейството. Действително Нийл престанал да живее с Жанет през 1990 г. и се развел окончателно с нея през 1994 г.
Сега, след като са минали няколко часа, откакто гледах „Първият човек“, когато емоциите в мен са се поуталожили, си мисля, че филмът не успява да отговори на този голям въпрос. „Първият човек“ е филм, който излиза половин век след историческия „голям скок“ на Армстронг, а светът безвъзвратно се е променил. Идеалът днес не е да правиш велики неща, поемайки огромен риск, а да постигнеш живот, в който рискът е сведен до минимум. Живот, в който комфортът е издигнат на пиедестал. Да правиш само това, което искаш, а не това, което не искаш, но ти се налага, представлява доказателството, че си успял. Дори понятието „семеен уют“ вече звучи демоде – да създадеш семейство означава да градиш бъдеще с друг човек, но взаимоотношенията с другия човек пак представляват риск, бъдещето с него пак може да рухне. „Първият филм“ разкрива събития от 60-те години, когато НАСА е била агенция, ръководена от смели хора, готови на всичко, за да изпратят човек на Луната преди съветските инженери и учени да направят същото. Но самият филм се появява в епоха на една страхлива съвременна НАСА, на една агенция, която не може да изпрати човек в космоса не защото няма технологиите да го направи, а защото се бои от това някой друг да не загине. Велики постижения има и днес – марсоходите, мисия „Джуно“ до Юпитер, „Ню Хърайзънс“ до Плутон и отвъд него, но машините са тези, които отиват на опасни места, докато хората стоят в удобен офис и анализират резултатите зад компютърни екрани.
Именно затова казвам: да, филмът не отговаря на въпроса дали си е струвал рискът, който самият Армстронг е поел. Но ако не друго, днешните хора са готови да разсъждават по темата, тъй като обществената обстановка предразполага към това.
Нийл Армстронг е голям човек. Герой. В миналото героите са били описвани като смели, жертвоготовни, дейни, вършещи изискваните от тях задачи тихомълком и без да се оплакват, перфектни във всяко отношение – професионално и семейно. Днешните хора осъзнават, че героизацията е поетапен процес, при който обществото съхранява само удобните нему факти, преувеличава добре звучащите легенди и изхвърля всичко останало. „Първият човек“ сваля маската на героя и разкрива човека зад него – човек, преживял и загубил много, отчуждил се от семейството си, но накрая постигнал може би най-великото постижение в човешката цивилизация. В съвременния свят всичко останало звучи изкуствено и раздуто, някои дори се съмняват, че Армстронг действително е бил на Луната. Струва ми се, че поглеждайки към лунните експедиции откъм човешката им страна, съмняващите се псевдоучени ще намалеят.
Поради това произведения на изкуството като „Първият човек“ имат своето място. Те ни показват, че дори и перфектни хора да няма, потенциалът във всеки един от нас е голям. Стига да можем да го разгърнем, стига да преценим за себе си, че жертвата си е заслужавала.
Светът има нужда от хора, които са готови да поемат жертвата – хора като Нийл Армстронг. Затова бих препоръчал „Първият човек“ на всички читатели, за да се запознаят отблизо с този, който пръв е стъпил на Луната.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
