Семейство Бобови (Fabaceae)
Разпространение. Произходът на аморфата Централна и Северна Америка в България се отглежда като парково храстче из цялата страна, както и подивяло, понякога заема доста големи площи. Понася много добре както продължителни засушавания, така и обилни дъждове. Расте в горите, открити места, в непосредствена близост до водата. Използва се като противоерозионно растение.
Описание. Високо 1.5-3 метра, със сива кора относително гладка, горните стъбла са светло зелени и космати. Листата са нечифтоперести, с 11-25 листчета, дълги 15-40 мм и широки 8-20 мм, елиптично-овални. Има добре развита дървесна коренова система. Цветовете са събрани в гъсто съцветие във формата на грозд (средно 150 цветя), разположени най-вече по върховете на стъблата . Венчето е синьо, лилаво, виолетово, с развито флагче, крилца и ладийки липсват, има 10 тичинки, ярко оранжево-жълти. Плодът е кафяв боб, дълъг 7-9 мм и широк 3 мм, покрит с точковидни червеникави жлези, цветът им се променя от зелено до кафяво, с едно или две семена, които са продълговато яйцевидни. Лесно се размножава чрез семена, които се засяват през пролетта, използват се също издънки. Цъфти през май – юли, плодоноси през август – октомври. Медоносно растение, отблъсква кърлежи.
Използваема част. За медицински цели се използват плодовете/семената (Semen Amorphae). Събират се през август – октомври.
Химичен състав. Семената на плодове съдържат аморфигенин, фрутизин, и др.
Действие и приложение. Биологичната активност на плода се определя от фармакологичните свойства на аморфигенин, която има предимно успокояващо действие. Отслабва биоелектричната активност на кората на главния мозък. Създадено е лекарство, което се използва като успокоително в невротични условия от различен произход (неврози на сърдечно-съдовата система, дистония, неврогенно пароксизмална тахикардия).
