аласон, резне, ликанство, разиян, резняк
Семейство. Сенникоцветни – Apiaceae (Umbelliferae)
Разпространение. Произхожда от Средна Азия. В диво състояние расте отчасти в Египет и предна Азия и на островите Крит и Илиос. Почнали са да го култивират още от средните векове. У нас се отглежда като култивирано растение основно в Южна България (Хасковско, Свиленградско). Анасонът е топлолюбиво растение, но младите растения не са много чувствителни към ниските температури (около 0°C). В градината, анасон възпира вредители с миризмата си. Медоносно растение.
Описание. Анасона е едногодишно тревисто растение с височина 30–70 см. Има вретенообразен корен, слабо разклонен, достигащ до 60 см в почвата. Стъблото е кръгло, право, фино набраздено, в горната част разклонено. Приосновните листа са цели, с дълги дръжки, прикрепени към стъблото чрез влагалища, закръглено бъбрековидни до яйцевидни, прости, по-дълбоко или по-плитко нарязани или назъбени, стъблените са перести с 3–5 яйцевидни назъбени дяла, с по къси дръжки, горните са с къса дръжка или приседнали, двойно до тройно перести с линейно ланцетни или клиновидни дялове. Съцветието е сложен сенник със 7–15 главни лъча, без обвивка или само с едно листче, в основата на главните лъчи на сенника. Венчелистчетата са 5, бели, несраснали, по края с реснички, имат 5 тичинки и един плодник. Плодовете са сиво-кафяви или зеленикави, 3–6 мм дълги и широки 2-3 мм, яйцевидни до продълговати, отстрани слабо сплеснати, на върха заострени, повърхността им е матова, покрита с прилепнали къси трихоми (видими при наблюдение под микроскоп), с нишковидни надлъжни ребра, неразпадлив. На върха на плодчето се намират остатъци от плодниковото стълбче. В основата си плодът има къса 4-8 мм неопадлива дръжка. Цъфти юни-юли, плодоноси през август. Има приятна характерна миризма и остър сладникав вкус.
Използваема част. За лечебни цели се използват плодовете (Fructus Anisi) на анасона и полученото от тях етерично масло (Oleum Anisi, Aetheroleum Anisi) чрез дистилация с водни пари. При изстудяване на анасоновото маслото до 15°C то замръзва във вид на бяла кристална маса (ако на съдържа около 90% анетол, не замръзва при тази температура, а при по ниска). Плодовете се събират при восъчна зрялост (юли-август). Стъблата се окосяват преди пълното узряване на плодовете, преди да са упадали на почвата и се навързват на снопчета, а когато плодовете доузреят, се изронват и се прочистват чрез пресяване или превяване. Плодовете се доизсушават на сянка в продветриви помещения, за да се избегне загуба от етерично масло. Съхраняват се в сухи, проветриви и хладни помещения.
Химичен състав. Плодовете съдържат 1.5–3% (в някои сортове достига до 5%) етерично масло с главна съставка анетол (80–90%). Освен анетол се съдържат и малки количества метилхавикол, анизалдехид, анизкетон и анизова киселина. Плодовете съдържат холин, стигмастерин, тлъсто масло, белтъчни вещества, танини, захари, смола, бензоена киселина и др. Надземната част съдържа до 1.5% етерично масло, витамин C, витамин P, рутин, кверцетин, изорамнетин, кемферол.
Действие и приложение. Плодовете на анасона имат отхрачващо, диуретично, болкоуспокояващо, апетитовъзбуждащо, температуропонижаващо действие. Етеричното масло, влизащо в състава на дрогата, дразни рецепторите в стомашната лигавица и рефлекторно увеличава бронхиалната секреция и движенията на ресничките на дихателния епител. Плодовете предизвикват краткотрайно възбуждане с последващо потискане на централната нервна система. Употребяват се при възпаление на дихателните пътища, ларингит с пресипнал глас, фарингит, бронхит, ангини, бронхиална астма. В народната медицина се използват още при нервна диспепсия, гастрити, ентероколити с болезнена колики, спазми в червата, метеоризъм (газове), запек, кризи от гръдна жаба, задух, възпалителни заболявания на пикочните пътища, бъбречнокаменна болест, за стимулиране па млечната секреция у кърмачките, хълцане. В древната китайска, както и традиционна индийска медицината, анасон е много популярен. Използват го и за облекчаване на зъбобол и менструални спазми. Външно, анасона може да се използва като компрес за болка в очите. Прибавен в чаша топло мляко преди лягане при безсъние. Използва се като подправка в кулинарията, перестите листа се добавя към салати и супи. Етеричното масло или изолираният от него анетол се употребяват за приготвяне на спиртни напитки (мастика). Семената може да се дъвчат и за освежаване на дъха.
Начин на употреба. Прави се запарка, 1 чаена лъжичка счукани плодчета се запарва с 500 мл вряща вода. След 1 час запарката се прецежда, Пие се 3 пити дневно преди ядене.
Rp. Fruct. Anisi Fruct. Foeniculi aa 20.0 D.S. По една чаена лъжичка се запарва в половин чаша вряща вода и се пие по една лъжичка през два часа (при колики, кашлица, за засилване на млечната секреция).
Дрогата може да предизвика фотодерматит и контактен дерматит.
