Семейство Сложноцветни (Asteraceae)
Разпространение. Произхожда от Северна и Централна Европа, среща се по влажните горски и планински ливади. У нас диворастящ вид не се среща, отглежда се като декоративно растение. Не понася застояване на влага.
Описание. Арниката е многогодишна тревисто растение. Стъблото е изправено, просто или с няколко срещуположни разклонения, високо до 60 см, космато, развива се през втората година. Корена е месест, цилиндричен, с няколко глави, 30-60 см, с множество тънки коренчета, излизащи от долната му страна, кафяво – червен отвън, вътрешно белезникав, с доста дебела кора, расте косо в почвата. През първата година се развиват само розетните листа. Листата са порести, последователни, приосновните листа са големи, обратно яйцевидни до обратно ланцетни, дълги 6-17 см и широки 2-5 см, образуват розетка. Стъблените листа са седящи, продълговати и заоблени. Отгоре са гъсто покрити с жлезисти или къси прости власинки, а отдолу са голи и по-светли на цвят. Съцветието е кошничка с оранжево – жълти цветове, радиални и с езиче, дълго 18-30 мм и широко 4-8 мм. Периферните цветчета са женски, а вътрешните двуполови и тръбести. Плодовете са заострени, продълговати, дълги 6-9 мм, на върха с хвърчила. Цъфти през юни-юли, плодоносни през август-септември.
Използваема част. Цветните кошнички (Flores Arnicae) на арниката, брани през периода на цъфтеж в сухо време, след вдигане на сутрешната роса през юни-юли. Отрязват се без дръжки или с много малка част от тях (до 1 см). Сушат се в сушилня при температура до 40-50 градуса. Да не се смесва с невена и дивия слънчоглед, на които плодосемките са без хвърчилка. Сушат се на сянка на тънък пласт или в сушилня при тепература 40-50°C. Изсушеното растение е с жълт цвят, слаб аромат и горчив вкус. Съхраняват се в сухи, проветриви и тъмни помещения. Използват се и корените на растението които се събират есента.
Рандеман. От 5 кг свежи цветни кошнички се получават 1 кг сухи.
Химичен състав. Цветните кошнички съдържат етерично масло (състои от азулен и сесквитерпени, арницин, арнадиол и фернадиол), танин, слузести вещества, ензими, фенолкарбоксилни киселини и др.
Действие и приложение. Стимулира централната нервна система, предизвиква повръщане, кръвоспиращо, възбуждащо сърдечната дейност. Отровно! Употребява се при маточни кръвоизливи, при трескави състояния, съпроводени с унесеност, високо кръвно, епилепсия, коклюш, бронхит, парези, атеросклероза, диабет, при гръдна жаба и сърдечна слабост. Външно – за компреси при травми, ревматизъм, хемороиди, циреи, за гаргара при зъбобол. Използва се за направата на хомеопатично лекарство.
За рани Rp. Tinct. Arnicae 10.0 Aq. destill. 20.0 D.s. за налагане или промивка
Резорбтивно при контузии, изкълчване, кръвоизливи Rp.: Flor. Arnicae 30,0 D.s.: Залива се с 200-300 гр. горещ оцет, разбърква се и топло се налага.
Или (според Unna): Rp.: Tinct. Arnicae 10 Eucerini anhydrici 40 M.f. Ungt. D.s.: външно за мазане (Ако няма Eucerini, може Lanolin)
Внимание! Дрогата е отровна! Да се приема само под лекарско наблюдение, да се внимава с дозата. Симптоми при отравяне при предозиране: изпотяване, болки болки в крайниците, втрисане, задух, гадене, повръщане, болки в корема, увеличава отделянето на урина, понякога се нарушава функцията на сърдечно-съдовата система. (За външно приложение може да има алергична реакция или изгаряне).
