Андон НИКОЛОВ е олимпийски шампион по вдигане на тежести в “Мюнхен-72” в категория до 90 килограма. През същата година е и световен шампион, както и бронзов медалист от европейското първенство. Вицешампион на Европа през 1973 и 1974 г. и трети на първенството на Стария континент през 1978 година. В актива му са шест световни и девет олимпийски рекорда. Сега е президент на Българската федерация по вдигане на тежести.
– Какво са щангите за вас?
– Всичко, животът ми.
– Имали ли сте сериозни травми по време на кариерата си?
– Случвали са ми се много неща. Едно от по-сериозните беше скъсването на сухожилията на коляното ми на левия крак.
– Тази травма ли сложи край на вашата спортна кариера?
– Да. Продължих малко след нея, но настъпиха усложнения.
– Как се стигна до контузията?
– Още когато започнах да тренирам щанги, имах болки в колената. Те са слабата ми част. Дълги години ми биеха инжекции, пиех обезболяващи. Веднъж играех футбол. Затичах се и сухожилието се скъса. Лечението и инжекциите го бяха видоизменили. Част от него беше калцирана. Когато определен орган се калцира, губи еластичност и се къса.
Последваха 6 операции, до една несполучливи
– капачката на коляното ми остана по-нагоре от ставата. Последната интервенция беше направена в Москва.
Започнах пак да тренирам, но в организма ми вече беше настъпила биохимична промяна. Срещах затруднения – особено в изтласкването. Участвах на световни и европейски първенства. Постигах рекорди. Но преди олимпиадата в Москва не можах да издържа на болките и на натоварването. Започнаха да се късат и мускулни влакна. Получих нещо като дупки в мускулите.
– Допускам, че е било много болезнено.
– Болката беше страшна. Преди четири-пет години скъсах и ахилесовото си сухожилие.
– Защо се наложиха 6 операции?
– Заради лекарски грешки и непрофесионално отношение на медиците у нас. Лекарите бяха зашили сухожилието с конци, които не се абсорбират от организма. Оттам започнаха абсцеси. Имаше и гноен процес в продължение на две години. Той не можеше да бъде овладян по никакъв начин. Започна да загнива тибията ми.
– Тибията е основна, носеща кост. Вие не желаете да изписвам имената на лекарите, които са ви причинили това. Но за мен тяхната постъпка е престъпление!
– Така е. Но това е положението. Стигна се до твърде голямо психично претоварване – от всекидневните притеснения. Виждаш, че нищо не се подобрява, че абсцесът продължава, гнойта тече, а сухожилието излиза от различни дупки. Това беше страхотно психично натоварване. Ако даден човек има по-слаба психика, може и да не издържи.
– Вашата очевидно е стабилна!
– Сигурно. С абсцесите и с гниещата кост аз ходех да тренирам. Никога не съм се отчайвал. Мисля, че човек не трябва да се предава при никакви обстоятелства.
– Защо направихте последната операция в Москва?
– Защото трябваше да поставят капачката на коляното на мястото й. След операцията видях, че не е в колянната става. Оттам се променя цялата конструкция. Получи се търкане с горната съседна става. Вече не можех да използвам силата си. Измени се цялата биомеханика на крака ми – той отслабна и така си остана.
– Как приключи проблемът?
– Никак. Оставих всичко, както е.
-Някой помогна ли ви?
– В какъв смисъл?
– В здравословен.
– Не. Няма какво да ми помагат. Вече се намирам пред свършен факт.
– Ще направите ли нови операции?
– В никакъв случай!
– Не чувствате ли дискомфорт?
– Разбира се, че чувствам. Щом се затичам или претоваря крака, той започва да се пълни с вода.
– Как я вадят?
– С пункции. Вече свикнах.
– Други травми?
– Получих тендовагинит и на двете ръце – със страхотни възли, не можех да разтварям и да затварям дланите си.
– Как сте със здравето днес?
– Общо взето, добре. Страдам от язва на дванадесетопръстника. С месеци ме болеше коремът, при това – страшно. Не можех да се храня, бях отслабнал много.
– Изкървяхте ли?
– Да.
– Оперираха ли ви?
– Не. Започнах медикаментозно лечение. Направих и друго – сутрин, към 5-6 часа, на гладно пиех сок от настъргани сурови картофи.
– Помага ли?
– Определено. Вече мога да ям всичко, включително чушки, лук и подправки.
– Колко време се пие сокът от картофи?
– Минимум месец-два.
– Благодарен ли сте на някои лекари?
– Не. Нямам добри спомени от тях.
– Високи ли са цените на лекарствата у нас?
– В Западна Европа са по-ниски, отколкото у нас. Едва ли е необходимо да сравняваме стандартите на живот на двете места. Цените на лекарствата у нас са страшно високи. Според мен държавата е изпуснала този отрасъл.
– На какво приличат българските държавни болници?
– На кирпичена къща.
– Спазвате ли диета?
– Частична. Само при проблема с язвата.
– От колко години пушите?
– От 30-40.
– Спирали ли сте цигарите?
– Да, за около седмица. След което ги удвоявам.
– Вредят ли на здравето ви?
– Може би. Аз още не съм усетил никаква вреда.
– Задъхвате ли се по стълбища?
– Не. Дори ходя много бързо и всеки ме моли да се движа с него по-бавно.
– Какво мислите за анаболните стероиди?
– Доскоро се смяташе, че са много вредни за здравето. Днес в Америка се извършват изследвания в тази връзка.
Оказва се, че анаболните стероиди удължават живота.
Някои американски учени твърдят, че това е лекарството на бъдещето. Много известни личности в САЩ се поддържат със стероиди. Те тонизират организма. Известно е, че след 50-60-годишна възраст хормоните в човешкия организъм намаляват. Анаболните стероиди коригират този процес.
– Вие бихте ли глътнали анаболен стероид?
– Засега не. Нямам причина да приемам такива неща, освен по изричното предписание на лекар. Само ако се докаже с абсолютна сигурност, че наистина удължават живота и че са полезни за организма, не само аз, а и много други хора биха ги пили.
– Кой е най-щастливият момент във вашата кариера?
– Когато станах олимпийски шампион през 1972 г., когато постигах световни рекорди. Според мен човек е щастлив, когато постигне някаква цел, независимо дали тя е професионална или е в личен план.
– Днес спортувате ли?
– За съжаление – не. Нямам никакво време. Наясно съм, че това е грешка. Надявам се, като остана малко по-свободен, да започна да влизам в залите.
– Чувствате ли се известен човек?
– Винаги съм бягал от показността. От малък съм възпитан да не парадирам с нищо.
– Популярността помага ли ви, или ви пречи?
– Понякога пречи. Когато си известен, ставаш прозрачен за обществото. То, естествено, започва да ти търси кусурите или отрицателните качества, които притежава всеки човек. Това е рискът на славата.
– В какво вярвате?
– Смятам, че има някакви закони, които могат да бъдат наречени Господ. Те ръководят света и всичко във Вселената. Оптимист съм. Доверчив съм. Не би трябвало да се вярва толкова, защото много от хората не го заслужават. Вярвам в много неща, но напоследък вярата ме напуска. Най-много разчитам на себе си, на най-близките си хора.
– Здрави хора ли са българите?
– Основното нещо, за да бъдеш здрав – това е движението, активността. Залежаването, прекаленото стоене пред компютър и много други елементи от живота не се отразяват добре на здравето. Българинът не е здрав човек. Ценностите у нас се промениха и здравето отстъпи на по-заден план. Хората го пренебрегват. Когато дойде време да се лекуват, обикновено вече е късно – болестите им са в напреднали стадии. Има и един важен социален момент – когато човек има 2 лева в джоба си, той не може да се лекува както трябва. Не ми се говори за състоянието на болниците, за корупцията при лекарите. Освен това според мен България не разполага с достатъчно компетентни доктори. Повечето го удариха на печалбарство, не на професионализъм.
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
