Това е тема, която вълнува цялото човечество, но, както се оказа – Европа в огромна степен. Именно заради този общочовешки фактор, темата е взривоопасна и занимаването с нея прилича на танц върху яйчени черупки.
Освен това, не мисля, че тук има „правилно“ и „грешно“, затова ще се отнесем към темата без никаква емоция и без да заемаме страна. Всеки от вас има позиция и аз съм сигурен, че за него тя е правилна. Затова ще разгледаме следващите факти със стоманено студен, безкритичен поглед.
Да започнем от центъра на темата и да вървим към периферията. Искате ли политици без деца да определят бъдещето на вашите деца? Автоматичният отговор тук е „не“, нали? Дори хората без деца си казват, че не искат, защото бъдещето на света зависи от дадените решения. Това е автоматичен отговор, защото уравнението е просто: деца = бъдеще.
Но в този случай трябва да се принудим да разглеждаме децата като инвестиция. Ако си инвестирал в компанията Х, искаш да се развива добре, за да се повиши цената на акциите ѝ.
Да погледнем от тази гледна точка. В такъв случай смятате ли за подходящо политици, като Макрон, Меркел, Тереза Мей и още няколко подобни (от Швеция, Люксембург, Шотландия и дори България) да творят политика, която е дългосрочна?
Мнозина анализатори са на мнение, че именно подобни политици са натворили политически ходове, които са ни обрекли на обезличаване. Ето какво виждат те в поведението на бездетната Меркел например: жената, която няма защо да се тревожи за Европа след 50 години, отвори границите ѝ за бежанска вълнà. Какво ще последва от това? Заличаване на европейското лице на Стария континент, който в момента е затънал в демографска криза и критично застарява.
Можем ли да обвиняваме също и Макрон и Мей в такива „грехове“? Не знам, нека всеки си решава за себе си. Но колкото и да ми е неприятна като политик Тереза Мей, аз ще съм последният човек на света, който ще я сочи с пръст за това, че няма деца. Честно казано, ѝ съчувствам, защото е искала, но не е могла.
Тук темата взе неочакван завой – трябва ли да изключваме всички бездетни автоматично, при положение, че някои от тях са такива не по собствено желание и решение?
А към „решението“ ще се върнем след малко, когато оставим политиците намира. Но преди това:
Някои казват, че да имаш деца, означава, че имаш реален дял в бъдещето на страната си. Но не забравяйте онези европейци, които имат по 5-6-7-8 деца, а допринасят за бъдещето колкото кутия кибрит.
Използвайки тези два примера, да ги прехвърлим върху политиците. Част от нямащите деца налагат мерки за опазване на климата, поощряват „зелените“ икономики, създават работни условия, които да подсигурят техните съграждани да имат деца, създават здравноосигурителни системи, които да позволяват удължаване на живота и подобряване на качеството му.
От другата страна имаме „допринасящите“, имащи деца. Като Тръмп например, който отрича Глобалното затопляне, поощрява замърсяващите индустрии, унищожава здравеопазването, причинява загуби на икономиката, които оставят хиляди хора без работа. Тръмп има деца.
Но да не забравяме, че всяка голяма политика носи личния интерес. Малцина са жертвоготовните личности, като Левски и Ботев, които поставят обществото над себе си. повечето хора на тази планета поставят себе си и близките си най-високо в списъка с приоритети. Съответно, както всеки един (нищо не целя с това сравнение, просто добре пасва) мафиот обяснява поведението си с това, че го прави за семейството, то така всеки един интересчия в политиката може да направи същото. Унищожава планетата, подрива устоите на обществото със съмнителни сделки, подрива, подкопава и т.н., защото така увеличава състоянието и властта си. Които ще предаде на децата си.
Докато се лутах в тази мисъл и се опитвах да я сравня с по-горните и да избера страна, единственото, което успях да направя, е да затвърдя убеждението си, че не харесвам политици.
Има една социална функция, на която всички се възхищават, когато гледат отстрани, но малцина са готови да направят част от живота си – осиновяването. Възможно ли е в допускането на бежанците в Европа да виждаме своеобразен акт на осиновяване? Ако щете – от бездетните Меркел и Макрон, ако щете – от бездетна Европа.
Доколко това е добре или зле, всеки решава за себе си. Ако разгледаме и тази част от историята тук, това ще се превърне в безкрайно четиво. Оставяме го за друг път.
Само да не забравяме, че всички (всички!) велики империи през историята са били съставени от различни етноси, религии, раси. Но те всички са се разпаднали, ще каже някой. И това е така, но дали са се разпаднали заради многообразието или просто защото нищо не е вечно… Кой знае? А и Китай и САЩ все още съществуват, нали?
Както и да е. Да спрем да се занимаваме така конкретно с политиците.
Да погледнем ХОРАТА на Европа. Нас.
~ Това ще направим във втора част на материала, който ще може да прочетете утре. В него ще разгледаме разликите между добрия и лошия генетичен материал, кой от двата се възпроизвежда повече; както и правото на личен избор.
