Снимки на парчето лунна скала от „Аполо 17“, намиращо се в сградата на Националния природонаучен музей в София. Снимки: Светослав Александров/cosmos.1.bg
19 януари 2019 г. 19:20 ч.
Светослав Александров. Едно от най-убедителните доказателства, че американски астронавти действително са стъпвали на Луната в периода между 1969 и 1972 година, е че те не са се върнали с празни ръце. Подобно на археолози, които след извършване на разкопки се връщат в лабораториите си с ценни находки, така и лунните астронавти са се прибрали на Земята с множество проби от грунта и скален материал. Това е истинско съкровище за науката.
Мисиите „Аполо“ не са единствените, които са доставяли на Земята материал от Луната. Три автоматични междупланетни станции от серията „Луна“ на СССР също са успявали да се върнат обратно с взети лунни проби – при това изцяло в роботизиран режим. Но разликата между „Аполо“ и „Луна“ е количествена. Трите съветски експедиции са доставили всичко на всичко едва 300 грама скали. Общият брой скален материал, донесен на Земята в рамките на шестте спускаеми мисии „Аполо“, възлиза на 382 килограма и е много по-разнообразен. А това свидетелства за мащабна изследователска програма, в която са участвали хора, а не просто роботи.
Снимка на намиращата се в Националния природонаучен музей проба от съветската мисия „Луна 16“. Снимка: Светослав Александров/cosmos.1.bg
По време на мисията „Аполо 17“ (последната експедиция, извършила пилотирано меко кацане на Луната) астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит намират скала, съставена от „множество фрагменти, с различни размери и форми, вероятно произхождащи от всички региони на Луната“. Тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън решава скалата да бъде натрошена, а късчетата да бъдат дарени на 50-те американски щати и на още 135 държави. Парчетата са връчени на съответните държавни глави със знаме на държавата, също летяло на борда на „Аполо 17“. Много от тези фрагменти, раздадени на страни, управлявани от съмнителни диктатори, са изчезнали. Някои от тях са се появявали неочаквано на търгове. В единични случаи дори са се появявали твърдения за скали от Луната, които се оказвали фалшификат (като прословутия случай в Холандия, при който приписван за донесен от Луната скален къс се оказал вкаменелост от дърво). Много лесно се установява дали дадена скала е от Луната или не. Лунните скали са уникални. Всеки грамотен геолог го знае.
Дарените на България лунни проби са добре запазени – те се намират в Националния природонаучен музей при БАН, гр. София. Всеки може да отиде и да види дарената от АН на СССР 1 грам проба, доставена на Земята от „Луна 16“, както и по-големия къс от „Аполо 17“. Всеки може да разгледа със собствените си очи истинска скала от Луната. Безмълвен свидетел на експедицията на Сърнан и Шмит е и флагът на Народна република България, занесен до естествения ни спътник и върнат успешно.
Лунните скали са уникални и не могат да бъдат фалшифицирани, пише сайтът Clavius.org, защото имат характеристики, които няма как да бъдат пресъздадени в наземни лаборатории по никакъв начин. Например те имат т.нар. „зап дупчици“, които са получени при бомбардировката от микрометеороиди, пътуващи с много висока скорост. На Земята никъде няма ускорители, способни да ускоряват тела с подобни размери (като на мънички песъчинки) при такива скорости, а дори и да имаше, щяха да останат следи от сачмите, което щеше да издаде фалшификацията. Лунните геолози са категорични – материалът, с който работят, категорично няма земен произход.
Макар че за последен път човешки крак стъпи на Луната през 1972 година, в изследователски аспект програма „Аполо“ все още не е приключила. През 2008 и 2009 г. индийската мисия „Чандраян 1“ и американската „LCROSS“ откриха признаци за наличието на вода на Луната, а през 2014 година, след дълги усилия и усърден труд, учени установиха, че и в пробите от „Аполо“ има съвсем малки, но измерими следи от свързана вода.
Китай, след като на 3-ти януари тази година постигна първото в историята меко кацане на обратната страна на Луната, планира до края на 2019-та да изстреля мисията „Чанг’e 5“. Това ще е първата китайска възвръщаема мисия и първата след приключването на програмите „Аполо“ и „Луна“ през 70-те години на миналия век, която ще се върне на Земята след кацане на лунната повърхност и ще достави нови скални проби. НАСА обаче няма нужда да доставя от Луната нови скали и да провежда аналогична мисия. Три контейнера от мисиите „Аполо 15“, „Аполо 16“ и „Аполо 17“ стоят неотворени. Те са били запечатани от астронавтите още на самата Луна. Идеята на хората, планирали мисиите, е била контейнерите да са затворени, докато технологията на Земята не напредне още повече и приборите за анализ не станат още по-чувствителни. Тъй като от провеждането на „Аполо“ са минали вече близо пет десетилетия, някои учени смятат, че времето за отварянето на контейнерите е настъпило.
В бъдеще на Земята ще бъдат доставени проби от още небесни тела, а не само от Луната. В ход са мисията на Япония „Хаябуса 2“ и американската мисия „Озирис-Рекс“, които през 2018-та достигнаха своите цели: съответно астероида Рюгу и астероида Бену. Тази година тези възвръщаеми роботизирани експедиции ще извършат спускания към повърхността на астероидите, за да вземат проби за по-нататъшен анализ. „Озирис-Рекс“ е особено амбициозна: роботизираната станция е екипирана с модерен механизъм, който се очаква да е в състояние да събере между 500 грама и 2 килограма от повърхността на Бену. Това ще е повече от материала, събран от всички съветски лунни мисии. „Озирис-Рекс“ се очертава да бъде най-сложната възвръщаема космическа експедиция след приключването на програма „Аполо“.
Завръщането на „Хаябуса 2“ на Земята с проби от астероид е планирано за 2020, а на „Озирис-Рекс“ – за 2023 година.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
