Резюме : В затънтено село сред далечна гора има църква. В нея служи отец Алексий и прислужва Демидов, странен човек, млад и много силен физически, затворен, мълчалив и необщителен. Единствените хора, с които Демидов общува са отец Алексий и неговата жена Олга. Демидов и свещеникът спорят за живота, за Бог, за това позволено ли е убийството при необходимост, например на война. Свещеникът уверява Демидов в това, че грехът на убийството – винаги е грях, независимо дали е война или мир. Убиецът взема върху себе си греха при всеки случай, дори да му се е наложило да убива «за каузата». Изяснява се, че Демидов е бивш войн-интернационалист, на когото се е налагало да убива неведнъж. Сега той се измъчва от неразрешими за себе си въпроси – дали да си прости, да забрави за всичко, което е видял и преживял във войната или всичко това е било страшен грях…
