Нека се опитаме да развенчаем някои митове с малко по-подробна проверка на фактите.
Около най-популярното оръжие в света – автомата “Калашников” (АК), се навъртат множество легенди, още откакто е изобретен. Има твърдения, че той не е измислен от Калашников, а от германците, чиито технологии руснаците са откраднали; че пушката не може да порази целта си на разстояние над 300 м; както и много други.
Ето петте най-популярни погрешни схващания, а също и неподправената истина за АК.
Мит № 1. “Калашников” е копие на германския StG 44
Да, двете оръжия изглеждат подобни и германското очевидно е сред трофеите, притежавани от съветските войници в края на Втората световна война.
Но първите “германски” калашници попадат в ръцете на съветската армия едва през 1944 г., а през 1943 г. конструкторът Алексей Судаев представя пред СССР първата версия на автоматичната пушка, която след смъртта му завършва Михаил Калашников. През 1947 г. последният ще спечели търга за снабдяване на армията с автомата.
Инженерната мисъл в дизайна на оръжията в началото на 1940-те години (и не само тогава) се движи в една и съща посока. Например, в началото на 1950-те години датчаните са обвинени, че са “копирали” “Калашников” при изработването на собствен автомат за войските на НАТО, наречен Madsen LAR.
Ключовата разлика между AK и немския StG 44 е отвътре – те имат различни ударно-пускови механизми и различни пълнители (с други думи, техните пълнители не са взаимозаменяеми), а също така всеки има “своя” конфигурация за сглобяване и разглобяване. Да не говорим за външните различия между двете оръжия.
Но нека не бъдем неискрени: германските инженери наистина допринасят за развитието на съветската пушка. След победата във Втората световна война конструкторското бюро на Хуго Шмайзер работи в Ижевск и подпомага модернизирането на АК-47.
Мит № 2. Автоматът “Калашников” е уникален и несравним
Да, “Калашников” е чудесно оръжие и се превръща в един от символите на революцията и борбата за независимост в страните по света благодарение на простотата на дизайна, ефективността, лесното производство и поддръжка.
Но “платформата” на “Калашников” не е уникална. Чехите имат подобна на своя автомат CZ Sa vz.58.
Последният е почти абсолютен близнак на АК, но автоматичната му система работи по различен начин и, както в случая с немския StG 44, той може да използва само “свои” пълнители.
Sa vz.58 има дълъг живот – в Източна Европа се употребява до 2010 г., но никога не става световно известен по начина, по който е “Калашников”, защото не е толкова надежден, колкото AK-47.
Мит № 3. “Калашников” не може прецизно да поразява цели на разстояние над 300 м
Да, никой необучен стрелец не може да направи това. Въпреки това за висококвалифицирани войници дори 400 м не са проблем – това е само въпрос на конфигурация на автомата. Тук важи същият принцип като при колите – можеш да го “персонализираш” и “настроиш” и вместо максимална скорост от 240 км/ч твоят приятел безпроблемно ще достигне до 300 км/час.
В допълнение към “тунинга” на автомата, най-доброто представяне с “Калашников” на далечни разстояния се постига с помощта на принципа, който се прилага за снайперските оръжия – стреляш по целта не директно, а с преценена “изкривена” траектория. Прицелваш се леко в едната страна и нагоре, като отчиташ силата на вятъра, налягането на въздуха и обхвата. Не звучи лесно, но всеки професионален стрелец знае, че при стрелба на далечни разстояния в играта влизат допълнителни фактори, които трябва да бъдат взети под внимание.
Мит № 4. “Калашников” е идеален и всеки го харесва от първия ден
Не, моделът от 1947 г. наистина печели общовойсковите изпитания, но известната репутация на АК за “надеждност и издръжливост” е резултат от фина настройка през следващите 12 години.
АК, както го познаваме днес, е моделът от 1959 г., който Калашников прецизира, елиминирайки недостатъците, посочени от военните. Сред тях са неуспехи, свързани именно с неговата “надеждност и издръжливост” – първата версия на пушката бързо натрупва мръсотия и влиза в неизправност. Проблем е и точността на огъня – на конструктора е посочено, че по време на стрелба има значителна дисперсия на куршумите. Така че Калашников трябва да поработи над това и да направи някои корекции.
В крайна сметка, дори и след ъпгрейда, АК все още е по-лош по този показател от преките си конкуренти в НАТО по това време. Той обаче има много по-разрушителна сила и наистина висока надеждност, защото може да се използва в кал, дъжд, пясък или сняг.
Мит № 5. АК е плод на въображението само на Михаил Калашников
Не е вярно. Вече отговорихме частично на този въпрос, но нека да обобщим.
Калашников наистина е блестящ конструктор, но всъщност той е главен конструктор, за който работи цял екип от инженери. Проектът “АК” е развитие на идеята на Судаев от 1943 г. с помощта на германците от бюрото на Шмайзер в края на 1940-те – началото на 1950-те години.
Така че АК не е просто олицетворение на гениалността на Калашников, а резултат от работата на цял екип от конструктори и инженери.
Russia Beyond
