Старостта не е свързана с възрастта, а с това как живеем. Млади са тези хора, които растат и се развиват, а старостта започва със загубата на способността да се расте. Често чуваме възрастните хора да казват, че душата им се чувства на 30 или 40 години, но тялото им е остаряло. Но има много млади на вид хора, които в душата си са истински пенсионери. Те не се срещат с хора на тяхната възраст, контактуват само с възрастните си родители или съседи, гледат всички турски сериали по телевизията. Животът им се е превърнал в едно неподвижно блато, от което няма излизане. В същото време възрастни хора, да ги наречем даже старци, живеят енергично, имат толкова изпълнено със съдържание ежедневие, че дори не им остава достатъчно време да помързелуват и да погледат телевизия.
На какво се дължи това разминаване в чувството за остаряване при някои хора. Дължи се на тяхната психика. Психиката им е по силна от физиката. Отсъствието на способността да растем – това е психологическа неспособност да се развиваме. Неспособност да си поставяме нови задачи и да ги решаваме по нов начин. Доста отдавна четох за един професор в американски университет, който бил принуден да се пенсионира на 62 години. Той осъзнал, че ако остане без някакво занимание, е обречен на смърт. Затова започнал да изучава френски език, което нямало връзка с неговата специалност в университета. Всеки ден професорът имал поставена задача за изучаване и нищо не можело да го отклони от поставения план. След пет години той владеел съвършено френски език, започнал да пише статии на френски език. Започнали да го канят като експерт по езика. Така той намерил и осъществил една нова задача в живота си, която го направила да се чувства по-млад и по-полезен за обществото и за себе си.
Качеството на живота не зависи от здравословното хранене или физически упражнения, а от начина по който живеем. Може да сме изключително стриктни в начина на хранене и на физическа активност, но това няма да ни направи по-щастливи, ако сме самотни и никому ненужни. Пенсионирането не означава, че човек става изведнъж стар. Имаме примери за възрастни хора, които стават писатели на възраст над 80 години, други, които започват да се занимават с йога и стават учители до края на живота си. Някои танцуват, други пътуват и събират нови приятели, спомени и положителни емоции. Младостта им продължава, защото психиката им е жизнена и издръжлива на моментите на изпитания.
Опитът на възрастният човек е предимство, но и недостатък. За младите често се казва, че грешат и така натрупват жизнен опит. Човек става стар, когато престане да греши. Огромно преимущество е да можем да грешим през целия си живот, защото това означава, че се развиваме , че вървим по нови пътища. Няма нищо страшно в грешките, които правим, стига да не са направени от глупост.
Хората казват, че след като навършат 50 години, започват да остаряват с бързи темпове. Може би това е така за тези, които престават да правят планове след тази възраст. Никога не е късно да се започне нещо ново. За това е нужно малко въображение, повече информираност и действие. Действие още сега, още днес, а не от понеделник или като започне пролетта или някакъв друг далечен срок. Да използваме вдъхновението да живеем пълноценно и енергично веднага, в този момент. След няколко часа може да е вече късно.
