Св. хиляда и трима свети мъченици, пострадали в Никомидия
† посечени през 303 година
Честват се на 7 февруари
Тропар на мъченици, глас 1
С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.
По-долу:
Никомидия е бил цветущ град в Мала Азия на брега на Мраморно море, столица на източната половина на Римската империя при Диоклетиан и неговите приемници. В Никомидия са живяли, светителствали, свидетелствaли и загинали за вярата:
В памет на хиляда и трима свети мъченици, пострадали в Никомидия
* Паметта им се чества на 5 януари.** Паметта им се чества на 20 януари..
През царуването на безчестния и жесток цар Диоклетиан, преследването на Христовата църква било голямо и страшно – по онова време заради Христовото име навсякъде хвърляли
християните в тъмница и ги умъртвявали. Тогава пострадали Христовите раби – епископ Теопемт и Теона (1), който бил влъхв, и четирима
царски сановници: Вас, Евсевий, Евтихий и Василид (2), под чиято стража бил поверен свети мъченик Петър, постелникът на Диоклетиан; заедно с тях положили душите си за Господа и
жените на тези сановници, които, приемайки светата вяра, останали непоколебими при изповядването на Христовото име. След смъртта на тези мъченици, техните домашни – всичките им
слуги, роби и свободни, – като се размислили помежду си, единодушно рекли:
– Ето как нашите господари, които ни владееха в този свят, заради светата вяра в Христа презряха временния живот, намериха небесното царство и заради презрението на земното се
наслаждават на небесните блага. Защо и ние да не последваме господарите си? Ще отидем при цар Диоклетиан и ще му кажем: „Ние сме християни и искаме заедно с нашите господари, които
ни притежаваха в този живот, да получим в бъдещия живот нетленен венец.”
Като взели помежду си такова решение и всички охотно се съгласили с него, те се преброили и се оказало, че заедно с жените и децата са хиляда и трима души.
Отишли всичките и застанали пред безчестния мъчител Диоклетиан. Единодушно започнали да викат:
– И ние сме християни – ще последваме нашите бащи и господари, които проляха кръвта си за Христа. На бесовете няма да се подчиняваме, на слепите, глухи, неми и бездушни идоли
няма да се поклоним!
Царят, като ги видял толкова много, се преизпълнил с гняв. Но отначало се престорил на кротък и започнал да ги подмамва с ласкави слова. Казал:
– Защо постъпвате толкова неразумно и сами доброволно се излагате на гибел? По-добре ме послушайте, като баща, който ви желае само доброто, и принесете жертва на боговете. Така
ще избегнете безумието, от което бяха прелъстени Евсевий и приятелите му, заради което умряха от страшна смърт. Послушайте ме, принесете жертва на безсмъртните богове и вие ще
бъдете удостоени от нас с големи почести и дарове и по нашата милост ще бъдете обогатени с всичко.
Светиите отвърнали на мъчителя:
– Ние нито искаме даровете ти, нито се боим от твоите заплахи, а ще принесем жертва и хвала на Живия Истинен Бог. Ти прави каквото искаш с нас, и то по-скоро – нищо по-скъпо от
Христа нямаме.
Диоклетиан, като чул думите на светите мъченици, виждайки с какво дръзновение защитават вярата си в Христа, се изплашил да не би сред народа да се надигне някакъв смут. Веднага
издал заповед воините с извадено оръжие да обкръжат цялото християнско събрание; а сред тях имало и много малки деца, които майките държали на ръце; едни от тях били по на година,
други – по на два-три месеца.
Когато въоръженото воинство заобиколило християните, царят им казал:
– Сега послушайте съвета ми и обявете, че сте съгласни да принесете жертва на боговете и да им се поклоните. Веднага ще се върнете по домовете си здрави и невредими; пощадете
себе си и тези ваши младенци, така както аз ви щадя, за да не погинете поради безумието си и вие, и децата ви; защото, ако не ме послушате, то и вашият Христос с нищо няма да ви
помогне.
Тогава светиите му отвърнали:
– Ние сме научени да се покланяме единствено на Бога, Който живее на небесата, и на Неговия Единороден Син и Слово, нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото всичко е станало, и
на Неговия Дух Свети; затова не ни подмамвай с никакви обещания за твоята празна милост. Няма да ни привлечеш нито с благата, нито със заплахите си ще ни сплашиш. Няма да отпаднем
от вярата си в Христос, нашия Господ, и да се поклоним на бездушните идоли, които ти почиташ. Нищо не може да бъде по-скъпо и по-жадувано от Христос, Който живее навеки.
Тогава Диоклетиан се разярил и отново дал заповед на войниците веднага да посекат всички. А те като едни диви зверове се нахвърлили от всички страни на християните и посекли
светите Христови мъченици; не пощадили никого – дори децата, кърмени от майките си. От хиляда и тримата никой не останал жив.*
Така светите Христови мъченици завършили страдалческия си подвиг чрез истинско изповядване на Христа през месеца, наричан от египтяните Мехир, на 13-ия ден – а по нашему на 7
февруари, – в Никомидия, митрополия на Витинийска област**, при царуването на Диоклетиан. Над нас тогава царуваше, както сега и навеки царува и ще царува Иисус Христос, Истинният
Бог и наш Спасител, на Когото да бъде слава и хвала, с Бог-Отец и със Светия, Благ и Животворящ Дух, във вечните времена. Амин.
По молитвите на светите славни и добропобедни мъченици и на преподобните и богоносни наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на
св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
