Андаманските острови* са разположени на границата между Бенгалския залив и Андаманско море, като на запад от тях се намира Индия, а на север и изток Мианмар (Бирма). Тъй като най-близката суша до архипелага е на повече от 200 километра, в продължение на хиляди години обитателите му живеят в пълна изолация от останалия свят.
Андамански острови* – по своята същност това е архипелаг, състоящ се от 572 острова, от които обитаеми са по-малко от 30.
В настоящата статия ще ви запознаем с джарава – едно от племената, за които Андаманските острови са дом от над 50 000 години. Считат се за едни от първите хора успешно мигрирали извън Африка и заселили островите още във времето преди те да се отделят от континента. От антропологична гледна точка племето джарава се причислява към групата на пигмеите.
Всички племена от архипелага говорят различни езици, което от своя страна прави комуникацията помежду им невъзможна, въпреки че най-вероятно всички произхождат от едно и също племе – джангил. За съжаление през 1931 година почива и последният представител на джангил и в наши дни тази култура се счита за изчезнала. Много лингвисти се обединяват около мнението, че езикът на джарава е свързан или с папуаските или с австралийските езици.
В миналото членовете на древното племе били много враждебно настроени към външни лица и не биха се поколебали да убият всеки навлязъл на територията им. Препитават се с лов и събирачество. Използват лъкове и копия, с които да ловят риба и диви животни, а също така се катерят и по дървета, за да си набавят мед. Но популяризирането на островите през последните години увеличава и потока от туристи към архипелага, които от своя страна навлизат в териториите на резервата (понастоящем единственият останал дом за джарава). В резултат от това племето открива далеч по-бърз и лесен начин, по който да си осигурява храна – просенето! И ако в миналото джарава били диви и агресивни към непознатите, то днес отношението им към външните хора по-скоро е преминало в другата крайност!
Първият чуждестранен контакт с джарава е от 18-ти век. Тогава те наброявали близо 7000 души, а днес те са не повече от 450. Въпросът, който възниква тук е как е възможно 90 процента от култура оцеляла в продължение на хиляди години да загине само в рамките на около 250 години?
През 19-ти век британците изграждат първите чуждестранни селища там. Но заедно с тях на островите се появили също болестите, алкохола и опиума, които отнели живота на голяма част от местните. В последствие се преселили и хора от Бирма и Индия, въпреки че отношенията им с джарава никога не били добри.
В края на 90-те години на миналия век представител на племето чупи крака си, поради което бил отведен в болница, където му била оказана медицинска помощ. Енмаи (така се казвал мъжът) останал силно впечатлен от всичко видяно и го споделил с останалите в резервата. Оттогава насам зачестяват и случаите, в които джарава умишлено излизат от границите на резервата, търсейки контакт с чужденци.
През 2006 година индийска туристическа компания издига хотел на 3 километра разстояние от резервата на джарава. Последвало дело, но то не дало искания резултат, защото съдът определил строежа на сградата за законен и понастоящем тя функционира по своето предназначение. Организации, обявяващи се в подкрепа на изчезващото племе настояват за създаване на 5-километрова буферна зона около резервата с цел да се ограничи преноса на болести и зарази, срещу които джарава нямат естествен имунитет.
Снимки: thisisafrica.me
Сериозна заплаха за тях представлява и повишеният ръст на бракониерите, чиито лов съществено ограничава основният източник за препитание на племето.
Тук трябва да споменем и изграденият през 70-те години на миналия век път. Освен че свързва стотици селища на архипелага, той също така и преминава близо до резервата, което от своя страна допълнително улеснява достъпа на чуждестранните посетители до него.
В опит да съхранят изолираността на джарава, индийските власти забраняват преминаващите близо до границите на резервата автомобили да спират, а на туристите не е позволено да общуват с племето. Но е спорно доколко тези ограничения се спазват като се има предвид, че става въпрос за хора, които посещават района главно заради изчезващото племе!
