Старецът Ефрем Катунакски – един от легендарните старци на Атон. Публикуваме нови спомени за него, събрани от отците от Симонопетра от цялата Света гора, в книгата „Нови Атонски старци“.Стареца Ефрем Катунакски още в света се е отличавал с необикновена чистота. Той не е знаел какво е това плътски грях и как той се осъществява. Момичетата в света го дразнели и го наричали „безполов“.
В младостта си отец Ефрем много обичал своята майка. Когато казал на баща си, че иска да стане монах, той го проклел. „Да падне върху теб проклятието на триста и осемнадесетте богоносни отци от Първия Вселенски събор!“ – казал баща му. Много години по-късно баща му сам дошъл на Светата Атонска Гора, станал монах в братството на стареца Ефрем, и отец Ефрем бил за него успокоението на неговите старини.
Когато отец Ефрем бил послушник, старецът му го изпратил да занесе в манастира „Свети Павел“ ръкоделие. По пътя към манастира той извършвал Иисусовата молитва и се чувствал в особено силно духовно състояние, което ставало все по-силно и по-силно. По пътя до манастира отец Ефрем извършил 30 броеници с Иисусовата молитва. Въпреки това, в манастира видял една неприятна сцена и вътрешно осъдил един монах. Заради това се препънал!
Благодатта започнала много бързо да изчезва и на връщане по пътя извършил Иисусовата молитва с голяма трудност. Едва успял да извърши само четири броеници. „Тогава бях млад – разказвал старецът – и не знаех как да се противопоставям на помислите. Представете си в какво състояние отидох там, а в какво – като се връщах.“
Когато старецът на отец Ефрем решил да го ръкоположи за йеромонах, те се отправили към Дафни за хиротонията. Приближавайки към Дафни, те видели, че корабът с пълна пара се опитва да се отдалечи от кея, но не може да се помръдне. Отец Ефрем започнал да се моли за това да не успеят и хиротонията да се отмени, защото поради смирение не искал да приеме сан. Обаче, когато те дотичали до кораба и се качили на борда, корабът веднага се помръднал от мястото си, сякаш чакал именно тях.
Старецът Ефрем виждал до каква степен бил духовният живот на даден свещеник. Гледайки го през отворените царски двери той разбирал до колко в него е благодатта.
Отец Ефрем живял в послушание цели 42 години при много суров и строг старец – отец Никифор. Той приемал благодат чрез послушание. Много пъти имал намерение да го напусне, тъй като за всички тези години не бил чувал от стареца нито една монашеска дума, но търпял и останал. В края на живота си той казал: „Ако тогава си бях отишъл, то нямаше да се спася.“
В тези години на Света Гора живял един монах на име Максим, който имал дарбата да пее необикновено умилително. Той пеел толкова сладко, че отците плачели, а Пресвета Богородица, ако можем така да се изразим, отдавала почит към него и по време на пеенето му лампите се люлеели. Много от тях са видели това във Великата Лавра на празника в чест на иконата на Света Богородица „Икономиса“.
За отец Максим от Атон се говорело, че е голям подвижник и отец Ефрем искал да се срещне с него. Той се запътил от Катунакия към Великата Лавра и по пътя започнал да беседва със себе си така:
– Слушай, дали е истина това, което ти разказва старецът Йосиф и затова си длъжен да отидеш и да питаш другите старци?
– Разбира се, не. Старецът Йосиф не е имал никакви съмнения.
– Тогава защо ти отиваш при отец Максим? За да го сравниш със своя старец?
Отец Ефрем веднага се обърнал и се върнал в Катунакия в своята килия и след това казал:„ Оказвайте послушание и питайте този старец, към който ви е довел Бог. Не отивайте при никого другиго.“
Старецът Ефрем бил много взискателен към себе си в духовния си живот. На вътрешната страна на вратата на своята килия той написал „Неподкупен съдия“. Всяка вечер той сядал на една пейка пред този надпис и от половин час до 45 минути осъждал своите действия с намерението да не попада отново в същите прегрешения.
Старецът се отличавал със строгостта към себе си. Всички благословения (продукти и други неща които му носели) той „преобръщал“ в пари и „заплащал“ за тези приноси от благодетелите с молитви по броеница. Той определил такава „духовна цена“: една броеница от триста зърна „ струва“ 25 драхми. Например, ако нещо струвало 250 драхми, то стареца извършвал за дарителите 10 броеници и ги поменавал на Божествената Литургия, която служел всеки ден.
Йеромонах Дионисий от Малкия скит на Света Анна разказвал, че отец Ефрем много рядко излизал в света. След всяко излизане той стигал до същото духовно състояние, в което се намирал преди пътуването, чак след три – четири месеца. Веднъж връщайки се от света, отец Ефрем бил толкова разстроен от загубата на предишното си състояние, че помолил отец Дионисий да му даде бързо частица от мощите на свети Нектарий Егински и усърдно се молил на светителя да му помогне да се върне в предишното състояние.
Старецът Ефрем Катунакски се отправил веднъж към килията на отец Герасим Песнописец. Отците от килията видели, как старецът внезапно се отклонил от пътя и се отправил към църквата на свети Дионисий и Митрофан. Изкачвайки се към килията на стареца Герасим, отец Ефрем през сълзи им казал: „ Идвайки към вас аз изведнъж почувствах неизказано благоухание, което излизаше от пещерата и църквата на светите Дионисий и Митрофан, затова се върнах, за да отида и да им се поклоня“.
Източник: Исихазъм ру
