Дистанционерът служи за разделяне на определено разстояние на стъклата, а затворената вътре заедно с въздуха влага при производството на стъклопакета се поглъща от абсорбента, с който е напълнен.
При правилно изпълнения стъклопакет не може да проникне вода отвън и не може да се образува конденз между стъклата.
Стъклопакетът е около 80% от площта на целия прозорец и най-много влияе върху изолационните характеристики на прозореца – топлоизолация U ( W / m2 K ),Шумоизолация R (d B), слънцезащита или соларен фактор g (%), светлопропускливост ( % ).
За да е с добри технически показатели един стъклопакет трябва да има две степени на уплътнение. Двубариерният стъклопакет се състои от дистанционерна рамка, напълнена с абсорбент (молекулярно сито), върху която двустранно се полага бутил, служещ, като бариера против преминаване на водни пари (първа степен на уплътнение). Втората бариера е външното уплътняване на пространството между стъклата и дистанционера с полисулфид.
