Снимка: http://futbolisti.com
От днес нашия млад спортен сайт ще Ви запознае с историята на футбола. Тази рубрика ще излиза два пъти седмично – понеделник и петък.
Футбол има от хилядолетия. Мразен и обичан, боготворен и хулен, Цар Футбол преминава през много етапи, докато добие сегашния си вид.
От малки ни учат, че корените на футбола идват от Велика Британия. Така е прието да се казва. Но задълбочени проучвания ни разкриват, че това не е съвсем така. Още преди новата ера са намерени доказателства, че в Азия или по-точно в Китай при династията Хан са открити писмени свидетелства за цар Футбол. Един от доводите, с които Япония подкрепя кандидатурата си за домакинство на Световното първенство по футбол през 2002 е, че още през XIV век там се е играла такава игра с името „Кенат“.
Играта с топка е било забавление за хората независимо от епохата, в която са се намирали. Така е било за китайци, римляни, гърци, японци, а по-късно и за британците. Така Полидевк (летописец) описва, че древните гърци и римляни играели играта „Харпастум“. Той я описва по следния начин – „Играчите се разделят на две отделения. Топката се хвърля над линията по средата. В два противоположни края на игрищите зад местата, където са били построени играчите, има още две линии (съвременната голлиния), зад който се опитват да пренесат топката. От тук можем да съдим, че именно „харпастум“ е играта, дала произхода на футбола и ръгбито.
Нека обаче преминем към така наречената родина на футбола – Англия. Вероятно игрите с топка възникват на ежегодни състезания по време на Заговезни. По правило те започвали на пазара и са включвали два отбора с неограничен брой играчи, чиято цел е да изтикат топката зад голлинията на противника, която се е намирала на някое удобно място, отдалечено не далеч от центъра на града. Типично по британски играта била много настървена, жестока и изключително опасна. Хората по улиците, който живеели на ниско си залоствали прозорците, тъй като често се играело на улицата. Целта била една – да станеш герой, като достигнеш с топката зад голлинията. Е, не винаги кълбото е било топка. Понякога е бил свински мехур, а дори в Честър за топка се е използвало главата на мародерставищите датчани, които загиват в битка. Коженото кълбо приема вида си едва при честванията на Заговезни.
Първите писмени доказателства, че в Англия се играе футбол, са едва от 1175 година, когато в Лондон ученици са играели футбол. Футболът става толкова популярен по времето на крал Едуард, че търговците изпращат петиция до него да го забрани, тъй като тази „варварска“ игра разрушавала пазарите им. Така и става. Петицията е уважена и на фаталния 13-ти април Едуард II забранява играта под претекста, че нарушава спокойствието в града, заради шума. В декрета към забраната гласяло: “ Ние заповядваме и забраняваме от името на Негово Величество Краля, под заплахата от лишаване от свобода, всякакво практикуване на тази игра за в бъдеще на града“ . След Едуард II, Ричард II, Едуард III, Хенри IV и Джеймс III се опитват да изкоренят играта изцяло, но услията им не донасят желаният резултат.
Футболът процъфтява по-времето на династиите Тюдор и Стюърт, но изстински „ренесанс“ преживява по време на Реставрацията. Намират се летописи от 1565 година, когато се обяснява, че по времето на „големия мраз“ улиците са били пълни с футболни топки и това карало хората да излязат навън. С времето тази игра започва да получава все по-голяма популярност, но все още била недолюбвана от мнозина. Дори в своята творба „Губернаторът“ от 1564 г. Сър Томас Елиът заклемява играта, като е нарича „животинска“. А и Сър Елиът не е бил далеч. Поради липса на правила играта е била страшно груба, а на моменти дори се е стигало до финален край.
През 17-ти век на места играта става известна, като „Хърлинг“ и „Кампинг“. Но тук едва ли са точни сведенията, тъй като „Хърлинг“-а носи началото на хокея.
Все пак тази „касапница“ трябвало да бъде ограничена, след като опитите да бъде забранена се оказали несполучливи. В своето издание Карю – “ Изследване на Корноул“ изказва предположение, че неговите жители (на Корноул) са първите, които поставят правила на играта. Според тези правила не се разрешава да “ бута или хваща под пояса“, което вероятно означава, че спъванията, атакуване или сграбчване под пояса“. Авторът споменава, че не е разрешено “ да се подава предна топка“, което ясно значи, че е било забранено да се подава топката напред. Тоест прилика с ръгбито. С течение на времето играта започва да се опреснява и през 19-ти век окончателно приема вида си с два отбора с равен брой участници, които си съперничат на терен с големина от 80 или 100 ярда, които имат за цел да отбележат гол във вратите, които са изградени от два кола, които са забити в земята на разтояние от 3 фута. В края на XIX в. и през XX в. се оформят правилата на футбола, но за това в петъчния брой на рубриката „История на футбола“.
