Проектът ISRU-DM е единствената частна инициатива за доставка на апаратура на Луната, която понастоящем Европа финансира. Image credit : ESA-K. Oldenburg
2 май 2019 г. 14:00 ч.
Светослав Александров. В началото на годината на обратната страна на Луната се спусна апаратът на Китай „Чанг’e 4“. Той достави лунохода „Юту 2“, който пъпли на лунната повърхност до ден днешен. По-рано през април Израел реализира собствена мисия до естествения ни спътник, която, макар и да не завърши с успешно кацане, достигна благополучно до орбита и така Израел се позиционира сред много елитен клуб от държави. В окололунна орбита продължава да работи американската мисия „Лунър Риконисънс Орбитър“, а НАСА финансира с $2.6 милиарда цели девет (!!!) компании за доставка на товар на лунната повърхност. Междувременно Индия подготвя своя спускаема мисия до Луната, която ще излети през юли.
Пита се в тази картинка къде присъства Европа? Анализаторът д-р Джон Б. Шелдън предупреждава, че инициативите на европейската космонавтика в областта на лунните изследвания са скромни и ако това не се промени скоро, европейските учени ще са принудени да доставят апаратурата си на Луната като вторичен товар на комерсиални американски спускаеми апарати или на борда на национални индийски и китайски мисии.
Европа изглежда, че се занимава най-вече със своите собствени континентални проблеми, пише Шелдън. Освен Брекзит, има интерес от страна на китайците да получат пазарен достъп до Европа посредством инициативата BRI.
Европейският комисар по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП Елжбета Бенковска наскоро подчерта европейските успехи в рамките на програмите Галилео, Коперник и ГовСат. Освен това, докато очакваме евроизборите, се правят намеци за създаването на Европейски космически сили.
Преди няколко години директорът на Европейската космическа агенция (ЕКА) Жан Вьорнер пое инициативата за международен разговор по създаването на лунно село – това се случи по време, когато глобалният фокус бе върху околоземна орбита и Марс, а не Луната. Това бе много смел ход от страна на Европа.
Какво е положението днес? Засега единственото сериозно начинание на Европа по отношение на Луната е проектът ISRU-DM за доставка на товар на нейната повърхност. То бива финансирано с 250 милиона евро. На фона на $2.6 милиарда лунен бюджет от страна на САЩ, контрастът е забележителен и показва нищожния ангажимент, който европейците поемат в областта на лунните изследвания.
ISRU-DM, коментира Шелдън, е малко начинание в сравнение с други проекти, които понастоящем се обсъждат, но има уникално стратегическо значение за частната космическа индустрия на Европа. Ако този проект не се случи, тогава европейците нямат друг шанс, освен да изпращат товара си на комерсиални американски спускаеми апарати или на национални индийски и китайски такива. Просто не е приемливо парите от данъкоплатците на Европа да бъдат наливани в чужди компании. Ако на общоевропейско, както и на национално ниво, няма подкрепа към европейските иновации и предприемачество, Европа ще загуби надпреварата към Луната още преди тя да започне.
Така че въпросът е: какво правим ние оттук насетне? Ще има ли пряко участие на Европа в изучаването на Луната, или сме обречени да сме втора цигулка?
Източник: Spacewatch Global
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
