На около 11 километра южно от град Русе се намира скалният манастир ‘Свети Димитър Басарбовски’, известен още и като Басарбовски манастир. Любопитен факт свързан с него е, че на територията на страната ни вече няма други действащи скални манастири освен него!
Историците са на мнение, че скалната обител е издигната по време на Второто българско царство (1185 – 1396 година). Но най-ранните писмени сведения, които са ни известни, датират едва от 1431 година, когато в османски данъчен регистър е отбелязано съществуването на ‘манастир Бесараба’.
Снимка: bg.wikipedia.org
Животът на свети Димитър Басарбовски
Димитър Басарбовски (?-1685 година) бил родом от село Басарбово, област Русе. Живеел много скромно и се прехранвал като отглеждал няколко овце и се грижел за неголямо лозово насаждение. Легенда разказва как един ден по невнимание настъпил гнездо, в което имало няколко пиленца. За наказание на ‘виновния си крак’, мъжът не го обул нито веднъж и ходел бос с него в продължение на цели три години! Не след дълго постъпва в манастира, където живее в отшелничество.
С напредване на възрастта монахът започнал да изпитва все по-големи затруднения с изкачване стъпалата до нишата*, която обитавал. Това наложило да си построи малка колиба в подножието на скалата, недалеч от река Русенски Лом. Близо до нея отшелникът си направил и кладенец, за чиято вода се вярва, че лекува най-различни болести. Доколкото е известно, умира на брега на реката, а историята разказва, че придошлите води отнесли в незнайна посока тялото му.
ниша* – дупка изсечена в скалата.
След 33 години монахът се явил в съня на сляпо момиче от село Басарбово. Той ѝ казал къде точно в реката се намират останките му и заръчал те да бъдат извадени от там. В знак на благодарност той ѝ обещал да ѝ върне зрението. Така и станало. На следващия ден момичето разказало съня си и не след дълго няколко мъже от селото намерили останките на отшелника на дъното на реката. Девойката прогледнала и това било първото чудо, което монахът ‘сторил’ след смъртта си. Вярва се, че оттогава всеки болен помолил се край мощите му бива излекуван.
Снимка: bg.wikipedia.org
Въпреки че манастирът е изграден на територията на България, от над 200 години останките му не се намират в страната ни, а в храма ‘Свети Свети Константин и Елена’ в румънската столица Букурещ. Преместени са там още по времето на Руско-турската война от периода 1768-1774 година.
Какво се случва с манастира през последните 100 години?
През 1937 година благодарение на отец хаджи Хрисант манастирът е реставриран, като грижите за него продължават и до днес. Любопитен факт е, че по време на възстановяването на светилището е открита древна мраморна плочка. След проведен анализ е установено, че датира от 2-ри-3-ти век преди Новата ера.
През 1956 година в подножието на скалите са направени две стаи, а покрай тях нагоре се извиват стъпалата, които отвеждат посетителите до скална площадка, на която се намира църквата и нишата на свети Басарбовски. Сред скалите се намира и една сравнително малка по размери естествена пещера, в която се съхраняват мощите на отец хаджи Хрисант, починал през 1961 година.
Снимка: bg.wikipedia.org
През 1978 година манастирът ‘Свети Димитър Басарбовски’ е обявен за паметник на културата. На 27-ми октомври 2005 година Румънската патриаршия дарява на Басарбовския манастир икона, в която е вградена частица от мощите на светеца Димитър Басарбовски.
