Аромат на 2000 години, за който се смята, че е ползван от самата Клеопатра, е възпроизведен от историческа рецепта за парфюми. Казват, че с възрастта нещата се подобряват и това може да бъде върховен пример.
Проф. Робърт Литман и д-р Джей Силвърстайн работят в момента в древноегипетския град Тмуис. Обширният проект за UH Tell Timai разкрива много гледки, звуци и – най-важното – аромати. Доста е далеч от университета им в Хаваите, но изглежда, не по-малко приятен за сетивата.
Откривайки група от пещи от 3 век пр.н.е., екипът откри „място за производство на някаква течност“ според прессъобщението на университета. Това е в „съседно помещение със сребърни монети и златни и сребърни бижута в близост до пещите, което предполага, че евентуално е било дом на търговец на парфюми“.
Литман и Силвърстайн взимат останки, открити в древни бутилки, за парфюмерийните експерти Дора Голдсмит и Шон Кафлин, които ползват носа си, за да вдъхнат живот на историята.
Как е направен парфюмът във времето на Птолемейското царство, което Клеопатра управлява между 51 и 30 г. пр.н.е.? Списание Smithsonian пише, че „кардамон, зехтин и канела са добавени за производството на древните парфюми“, които заедно в по-плътна консистенция „произвеждат силни, пикантни, слабо мускусни аромати, които имат тенденция да издържат по-дълго от съвременните аромати“.
Най-силните аромати на епохата са Мендезиан и Метопий. Ключова съставка и за двете е била смирна – смолата, може би най-известна с включването си в Библията. Д-р Силвърщайн казва на IFL Science, че Мендезиан има „много приятна миризма като лек тамян“, докато Метопий „е много по-суров“.
Спорно е дали самата Клеопатра е ползвала тези аромати. Ако е, тя е щяла да се възползва от Мендезиан, казва Силверщайн, като се позовава на старогръцки текстове.
Това, което знаем за режима за красота на легендарната кралица, не е много. Смята се, че се е къпала в козе мляко и е ползвала изсушен крокодилски тор.
Начинът, по който хората миришат, има по-дълбоко значение от просто пръскането върху някакъв продукт. Д-р Силвърщайн разкрива пред IFL Science, че „това е било важно в ритуалите, за изцелението и дори свързано с безсмъртието… ароматите са имали силата да подобрят качеството на живота и вероятно дори загробния живот“.
Други анализатори смятат, че силата на парфюма се крие в човешката психология. „Историята би казала, че парфюмът, чието име идва от латинското pro fumum, или „през дим“, първоначално е бил запазен за боговете“, пише The Independent през 2010 г.
Парфюмерийният бизнес може да е ароматен, но като всичко с дълга история има своите по-тъмни моменти. Ако хората искат лично да преценят нейния царствен аромат, Националният географски музей във Вашингтон DC е включил парфюма на Клеопатра в изложбата им „Кралиците на Египет“. Сладката миризма на успех е достъпна до септември.
