Български летец, авиоконструктор и авиационен педагог,
името на Асен Йорданов продължава да се цитира като пример за инженерен гений,
постигнал уникални успехи.
Асен Йорданов се приема за основател на авиоинженерството в
България. Той е роден в София на 2 септември 1896 г. Още като дете проявява
интерес към техниката и строи малки авиационни модели. По-късно баща му го
изпраща да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния
френски летец-конструктор Луи Блерио.
Едва 16-годишен, в навечерието на Балканската война, Асен е
приет като доброволец. Заминава за фронта и постъпва като механик в
аеропланното отделение край Свиленград. Там продължава да работи върху
конструирането на първия български самолет, който завършва през лятото на 1915
г.
Комисията по изпитанията, назначена от Министерството на
войната, включваща най-авторитетните по това време летци и техници, излиза със
следното заключение: „Апаратът е надежден. Грешки в изчисленията няма.
Изобретението да се признае, а Асен Йорданов – за негов изобретател. 10 август
1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.“
След завършване на II мъжка гимназия в София, Йорданов
постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва в кратък срок и
заминава на фронта като подпоручик.
С въздушното отделение от Удово той извършва 84 бойни полета
и за проявена изключителна храброст е награден с орден за храброст.
След войната Ньойският договор налага тежки военни
репарации. Въздушните сили са съкратени, повечето самолети са унищожени, а
летците разпуснати.
През 1921 г. българският летец заминава за Америка, за да търси реализация.
Първоначално върши обща работа и старателно изучава
английски език.
През 1922 г. започва работа в самолетостроителната компания
Curtiss-Wright като чертожник, а по-късно и като летец-изпитател. Продължава да
учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство.
По това време Асен Йорданов получава американско
гражданство, но никога не забравя България.
Започва да пише научно-популярни статии, посветени на
авиацията и обучението за летене. Името му става особено популярно след
поканата на великия изобретател Томас Едисон да обменят опит и информация за
разработката на вертолет, като и за разработването на електронни устройства,
позволяващи да се лети в мъгла (прототипи на съвременните радари).
През 1932 г. е публикувана първата му книга „Летенето и как
да се постигне“, която бързо се превръща в популярен авиационен учебник.
Истински успех постига с книгата си „Вашите криле“ (Your Wings), публикувана
през 1935 г. в тираж от 250 000 копия, преведена на френски, италиански, руски
и полски език.
През 1941 г. Асен Йорданов основава собствено дружество „Jordanoff Aviation Company“, преименувано по-късно в „Jordanoff Corporation“, както и фирмата „Jordanoff Electronics“.
Компаниите на Йорданов си сътрудничат с най-известните фирми
в областта на авиацията като Дъглас (Douglas), Чейнс-Воут (Chance-Vought),
Локхийд (Lockheed), Къртис-Райт (Curtiss-Wright), МакДонъл (McDonnell), Боинг
(Boeing), Норт Американ (North American), Консолидейтид (Consolidated), Пайпър
(Piper). По собствена инициатива или по техни поръчки Асен Йорданов има принос
в конструирането на известни самолети, като: P-38 Лайтнинг на Локхийд, P-40
Уорхоук на Къртис – основният изтребител на САЩ през Втората световна война,
летящата крепост B-17 и B-29 на Боинг – най-добрите стратегически
бомбардировачи по онова време.
До 1947 г. Асен Йорданов публикува общо девет книги на тема
авиация и летене.
С уникален стил, наситен с хумор, по-малко текст, с много
схеми и рисунки, всички книги се превръщат в известни авиационни учебници.
Част от изтъкнатото младо поколение от Златната ера на
авиацията, българинът получава световно признание за своята забележителна
кариера.
„Йорданов има особен принос за развитието на
авиацията в Америка благодарение на своите книги, а също така и благодарение на
директното приложение на инженерните си и практически умения при проектирането
и производството на самолети.
Йорданов е участвал активно в създаването на значими
самолети по време на Втората световна война. Един от тях е P-40, който е бил
използван на всички театри на военни действия и е играл основна роля във
въздушните и наземни сблъсъци. Друг самолет, чието създаване дължи много на
Йорданов е P-38, двумоторен изтребител с висока маневреност и голям обхват на
действие. Той е имал доминираща роля във войната в Тихия океан, но е бил
използван и на много други места, и за различни цели. Третият самолет, в чиято
конструкция Йорданов има значителен принос, е бомбардировачът B-17, който е бил
неотменима част от стратегическите бомбардировъчни сили и е взел участие в
действията по всички бойни полета в Европа.“
Генерал Роналд Р. Фоуглман (Ronald R. Fogleman)
Началник щаб на Военновъздушните сили на САЩ (1996)
Освен със своите книги, Йорданов придобива популярност и с
многобройните си трудове с практическа стойност, посветени на пилотирането и
теоретичната подготовка на пилотите, радиоекипировка, метеорологични станции,
които стават настолни книги за летците и хората от авиационната индустрия.
След Втората световна война Асен Йорданов насочва своите
усилия и в други области. В резултат на неговата работа следват редица
изобретения – от метод за замразяване на авиационното гориво, правещо го
безопасно при инциденти, до различни средства за безопасност при полет и
управление на автомобил. Някои от тях са прототипи на съвременните въздушни
възглавници, прилагани в леките автомобили. Активно работи и върху апарата
Джордафон – предшественик на днешния телефонен секретар, който също така
давал възможност на няколко човека едновременно да разговарят помежду си.
Асен Йорданов се пенсионира през 1962 г. и се установява в
гр. Харисън, в околностите на Ню Йорк.
Българинът става почетен гражданин на Ню Йорк, негов портрет
е поставен в залата на славата на нюйоркското летище ЛаГуардия (LaGuardia),
наред с портретите на други известни личности в авиацията. Музеят Смитсониън
(The Smithsonian National Air and Space Museum) съхранява негови документи и
бележки.
Името на Асен Йорданов носи един залив в море Дейвис в
Антарктида (Davis Coast, Antarctica) – Jordanoff Bay (залив Йорданов).
Превърнал се в легендарна личност в Америка, изтъкнатият
авиационен специалист никога не забравя своята родина. До края на живота си,
той настоявал на табелката на неговия дом да пише: „Асен Йорданов –
Български авиатор“.
Източник /текст и снимки/: Уикипедия, aeropress-bg.com, pantonov.com
