Съвременният човек често сам разрушава връзките си с другите хора. Всичко това е в резултат от живеене в грях и от неправилна организация на живота.
По-рано не са съществували такива средства за придвижване и общуване, каквито имаме ние днес. И много хора, живеещи на голямо разстояние един от друг (по тогавашните разбирания) и желаещи да навестят своите познати и роднини, предприемали немалък труд за това. Най-често тези пътешествия били осъществявани пеша. Обърнах внимание, че всички древни скулптури в Националния музей на Ларнака имат необичайно силни и мускулести крака. Хората в миналото са продолявали пеша огромни разстояния. А когато срещали своя роднина или приятел, те го прегръщали и целували, т. е. нямайки възможност често да го виждат, бивали искрено радостни от срещата с него. Ако му се е случила някаква мъка, те я споделяли с него, както е казано: „Плакали заедно с плачещите и се радвали заедно с радващите се“. Те приемали гостенина си за продължително време, разделяйки с него хляба си. Общуването с другия им доставяло радост.
А днес всичко е различно. Без да напуска дома си, човек набира даден номер и започва разговор (отстрани може да изглежда, че си говори сам на себе си) – и започва да плаче, да се смее или да се кара на някого. Или, например, използвйки Bluetooth, върви по улицата и разговаря с някого, без дори да държи слушалка на ухото си. И, за съжаление, това вече не изглежда странно – ние отдавна сме свикнали с подобни картини.
Има още нещо, което в наши дни ни отдалечава от междуличностните отношения – това е компютърът. Един млад човек ми разказа, че се запознал по Интернет с много добро момиче от Америка. На въпроса как общуват, той ми отвърна: „Чрез компютъра! Ние прекарваме много време в общуване. Аз й пиша – тя ми отговаря!“.
Така съвременните хора се влюбват един в друг, прекарвайки вечерите си пред компютрите, без дори веднъж да се погледнат в очите. За съжаление, те не са в състояние да разберат, че така се разрушава естественото общуване.
От нашия живот незабелязано изчезва дарът, даден ни от Бога – дара на личното общуване между хората. А на пръв поглед сякаш е обратното – чрез съвременните технологии би трябвало да се е улеснил процесът на общуване, да е станал по-достъпен, но ако погледнем по-дълбоко, ще видим, че ние постоянно се ограничаваме само в такива форми на общуване, подменяйки с тях най-естественото – живите човешки връзки. Както казваше свети Паисий – „Едно нещо е найлон, а друго – Айлон“ (гр. Αυλον – Дух).
Нима може да се сравни една истинска благоухаеща роза с изкуствено цвете? Сега са се научили да правят изящни изкуствени цветя, външно неотличими от живите, но те нямат аромат, не са живи! Или, например, зеленчуци отгледани извън сезона – никакъв вкус! Нима може да се сравнят с онези зеленчуци, които растат в нашата манастирска градина? Монасите-градинари обработват земята, грижат се за зеленчуците, и когато настъпи сезонът им, какъв вид, вкус и мирис имат само! Те са неповторими!
Ето вижте: съвременният човек е стигнал дотам, че е започнал да разрушава дори своя дом – Земята! Да замърсява своята среда – природата. Абсолютно противоестествено е за човека е да разрушава своя собствен дом.
Всичко това са последствия от съвременния неестествен начин на живот. По-рано например, човек е написвал писмо, изпращал го е, то е пътувало няколко дни, получавали го, пишели отговор и изпращали обратно. Хората с нетърпение очаквали отговора, а когато го получели, с радост го прочитали. Прочитали и препрочитали писмото, споделяли го със своите близки. Много от писмата са се пазели за спомен. Много от писмата са имали дълбок смисъл. В наше време този метод на общуване практически не се използва. Ние звъним по телефона, говорим за нашите радости или проблеми и историята на много от събитията в нашия живот се губи.
На Света гора, в канцеларията на манастира се пазят писма от 1860 година. Цели томове писма. Отците са пазели и най-незначителните писма.
Ето какво е написал един монах до манастира: „Скъпи отци, изпратете, моля ви, 5 оки восък и 3 оки масло. С любов в Христа, монах Дометий“.
Това е история от миналото! Отците в писмата си са описвали дори пътуванията до Солун. Те съобщавали как са плавали на кораба, как са пристигнали в града, какво са видяли там, какви новини са чули. Всичко това е прекъснало в 1978 г. , когато в манастира са сложили телефон. От този момент нататък, отците започнали да звънят в манастира от града и всичко онова, което по-рано описвали в писмата, започнали да съобщават устно. Така била прекъсната тази прекрасна традиция и история!
Помня, че когато живеехме в скита, комуникацията беше само по море. Понякога заради буря писмата се бавеха по цели седмици. Имахме малка моторна лодка и да излезеш с нея при бурно море беше опасно. Чакахме морето да утихне. Имахме случаи, при които пощата идваше чак след месец. По онова време писмата се пишеха с голямо достойнство. Човек внимателно подбираше всяка дума. Писмата са имали стойност!
Днес технологиите са толкова развити, че ти изпращаш писмо по факса, веднага получаваш отговор и после го изхвърляш. Такива писма не те уведомяват за нищо, защото хората не изразяват в тях своите мисли, чувства, наблюдения.
В нашата епоха общуването с помощта на писма е придобило професионален характер – писмата днес се пишат само по работа и основно по някакви дела – къде ти съвременния човек да седне и да напише за своите преживявания, чувства и радости!
Това свиване на времето, пространството, мястото, лишава живота ни от множество прекрасни неща.
Състоянието на днешния свят и общество има непосредствено влияние върху духовния живот на християните. Това, разбира се, не означава, че трябва да се откажем от съвременните технологии и да живеем подобно на средновековния човек, но в крайна сметка трябва да разбираме, че от живота ни постепенно изчезва един много интересен и необичаен вид общуване.
Източник: „Православен глас“, бр.8, август 2015 г.
Автор: Лимасолски митрополит Атанасий
Сподели: Send this article by email
What is your name?
Please indicate below the emails to which you want to send this article: Върнете се към живото общуване
Enter one email per line. No more than 5 emails.
Send
Close
