Ново проучване предполага, че броячите на стъпките могат да играят важна роля за прогнозиране на резултатите при пациенти, подложени на съчетана химио-лъчетерапия при рак на белия дроб. Тези открития са публикувани в International Journal of Radiation Oncology.
Според авторите броя на стъпките е нов жизненоважен признак за лечението на рака. Установено е било, че проследяването на нивата на активност на пациентите преди лечението може да даде на клиницистите данни с мощни и важни последици.
Проучването е показало, че хората, които са неактивни за възрастта си, ще имат значително по-големи трудности по време с лъчетерапията. По-вероятно е те да се окажат в болницата, да прекъснат лечението си и да имат евентуален рецидив на заболяването, както и по-малко вероятно да оцелеят.
Това е ценна информация, която си струва да вземете предвид, когато се вземат решения за лечение за конкретния пациент.
Констатации от проучването
Изследователите са измерили нивата на активност при 50 пациенти с локално напреднал недребноклетъчен рак на белия дроб, които са носели броячи на стъпки преди да се подложат на химио-лъчелечение.
Участниците са били категоризирани като неактивни, умерено активни или силно активни в зависимост от броя на стъпките, които са предприемали всеки ден и са били коригирани според възрастта им.
Изследователите са открили разлики в това колко добре са се справяли пациентите във всяка група по време на лечението, като хората, които са били неактивни от началото до края, са били с най-лоши резултати.
Например половината от пациентите в неактивната група е трябвало да бъдат хоспитализирани по време на лечението, в сравнение със само 9% от хората, които са били по-активни.
Около 10% от неактивните пациенти са били живи и без заболяване след 18 месеца, в сравнение с приблизително 60% от тези, които са били по-активни. Като цяло 45% от неактивните пациенти все още са живи след 18 месеца в сравнение с повече от 75% от тези, които са били по-активни.
КЛЮЧОВИ ТОЧКИ
1.Половината от пациентите в неактивната група е трябвало да бъдат хоспитализирани по време на лечението в сравнение със само 9% от хората, които ас били по-активни;
2.Около 10% от неактивните пациенти са били живи и без заболяване след 18 месеца, в сравнение с приблизително 60% от тези, които са били по-активни;
3.Като цяло 45% от неактивните пациенти са били все още са живи след 18 месеца в сравнение с повече от 75% от тези, които са били по-активни.
Докато това проучване се е фокусирало върху нивата на активност преди началото на лечението, предишните изследвания на екипа са показали, че пациентите често са били по-малко активни по време на лечението при това с отрицателни последици.
Когато нивата на активност намаляват по време на лечението, това е било показател, че
пациентите са били изложени на висок риск за хоспитализация в рамките на следващите няколко дни.
Авторите признават, че скромният размер на изследването ограничава способността му да променя клиничната практика, но се надяват, че техните открития ще насърчат изследователите в големи, клинични изпитвания на нови лечения за рак да наблюдават нивата на активност сред пациентите като част от тяхното наблюдение (събиране на данни).
Ако броят на стъпките при някой пациенти, намаляват драстично по време на лечението, примерно да речем, от 5000 до 2000 стъпки на ден, то тази промяна трябва да предизвика някои
изводи и да се търси причината за нея.
Наличието на обективен индикатор за функционалното състояние на пациентите може да бъде от решаващо значение при идентифицирането на нуждаещите се от допълнителни грижи по време на лечението.
Източник на информация:
1.https://ascopost.com/news/january-2020/step-counts-may-help-predict-treatment-outcomes-for-patients-with-nsclc/?fbclid=IwAR2LDka_IFTf2huZ6ZiXWmZSFBxT7_VcHbGc0-cs3yWQHoYmumgUKwyLAnc
