Използвано ли е биологично оръжие срещу германците в Сталинград? Най-вероятно да. Вижте защо!
Човечеството е постигнало забележителни постижения, но за съжаление, то е изобретило и ужасяващи неща, като биологичното оръжие – оръжие, което се използва за масово унищожение, чрез смъртоносни заболявания.
По време на Втората световна война, японската армия поддържа тайна програма за тестване на биологични оръжия, също както и САЩ през 50-те и 60-те години. През 1969 г. президентът Никсън се отказва от използването на такова оръжие и Щатите прекратяват мащабната си програма, като се ограничават до изследвания, свързани с разработване на имунизации.
До колко това е вярно е друг въпрос, имайки предвид, че американците са използвали т.нар. „Агент Ориндж“ през войната с Виетнам. Това е хербицид-дефолиант, разпръскван над джунглите на Виетнам, Лаос и Камбоджа, за да окапват листата на дърветата, като по този начин се разкриват позициите на виетнамските войски. Скоро след това започват да се появяват многобройни съобщения за масови поражение върху мирното население. Разкрива се, че този хербицид оказва негативен ефект върху детеродните функции на жените и има мутагенно, тератогенно и ембриотоксично действие. Предизвиква рак и ужасяващи генетични изменения, водещи до раждане на деца с увреждания поколения наред.
Но както се казва в книгата „Биологична заплаха: Разтърсващата история на най-голямата тайна програма за биологично оръжие в света“, няма друг режим, който да е постигнал такъв „успех“ в биологичната война, какъвто е постигнал Съветският съюз.
Авторът на книгата е Кен Алибек (както е известен в САЩ), който е бивш съветски учен, част от съветската програма „Биопрепарат“ през 1975 г. и е първият ѝ заместник-директор от 1988 до 1992 г., когато бяга в Съединените щати.
По време на гражданската война в Русия (1917 – 1921), в която новоизлюпеният съветски режим побеждава разпръснатите и разделени антикомунистически „бели“ сили, умират повече от 10 милиона души. Голяма част, ако не повечето, от тях не умират в битка, а от глад и болести – най-вече тиф.
Осъзнавайки това, Съветското правителство поставя като основен приоритет разработването на метод за използване на болестите във война. През 1928 г. се издава секретно постановление, с което се разпорежда разработването на биологично оръжие с тиф.
През следващите десетилетия, СССР изгражда и поддържа широкообхватна програма за биологични оръжия. Алибек разказва, че съветските учени са разработили сложно биологично оръжие с чума, а в град Киров (тогава Вятка) са се съхранявали 20 тона от това оръжие, под формата на аерозол (стр. 166).
Биологично оръжие срещу германците
Допреди да завърши Томския медицински институт през 1975 г., Алибек изучава съветските медицински досиета от военно време, които категорично навеждат на мисълта, че Червената армия е използвала туларемия, като оръжие срещу германските войски извън Сталинград през 1942 г. (стр. 29-31). Туларемията е силно инфекциозно заболяване със силно главоболие, гадене, висока температура, а ако не се лекува може да е смъртоносно. Освен това, трудно се изчиства / премахва, което е привлекателно за всеки, който иска да създаде биологично оръжие.
Алибек открива, че „първите жертви на туларемията са германските танкови войски, които са се разболели в толкова големи размери, в късното лято на 1942, че нацистката кампания в южна Русия е спряна временно“.
Вижте още: 24 неща, които със сигурност не знаете за Адолф Хитлер и Нацистка Германия
Освен това, той разказва, че хиляди руски войници и цивилни също са се заразили с болестта само седмица след първоначалната германска епидемия. Никога преди това не е имало толкова широко разпространение на болестта в Русия.
Защо толкова много мъже са се разболели от туларемия от германска страна само? Освен това, 70% от заразените немци са развили пневмоничната форма на болестта, която (както казва Алибек) „можеше да бъде причинена само от целенасочено разпространение“.
Докато е имало около 10 хиляди случая на туларемия в Съветския съюз през 1941 г., през 1942 г. – когато битката за Сталинград е в разгара си – броят на заразените скача до 100 хиляди. Година по-късно, заразените спадат отново до 10 хиляди. Битката печели СССР, макар и да дава повече жертви, а в съветски плен попадат 91 000 души, от които само 6000 се връщат в Германия.
Алибек е убеден, че „съветските войски трябва да са пръскали туларемия по германците. Внезапна промяна в посоката на вятъра, или попадане върху гризачи, са заразили съветските войници с болестта, а след това болестта се е разпространила в региона“.
На своя професор, съветски полковник на име Аксененко, той обяснява, че откритите от него доказателства „предполагат, че тази епидемия е била причинена умишлено“. Аксененко отговаря така: „Моля ви. Искам да ми направите услуга и да забравите, че някога сте казвали това, което току-що казахте. Аз също ще го забравя…Никога не казвайте това на друг човек“.
Няколко години по-късно, възрастен съветски подполковник, работил по време на войната в тайното съоръжение за разработване на биооръжия, казва на Алибек, че оръжието с туларемия е било разработено през 1941 г. Той също го оставил „без съмнение, че оръжието е било използвано“. Същият подполковник освен това предполага, че „избухването на ку-треска сред германските войници в Крим през 1943 г. е резултат от друг от (съветските) агенти за биологична война“ (стр. 36).
Последвайте ни в социалните ни мрежи:
Сетланс / Institute for Historical Review
