На снимката: корабът „Старлайнър“ по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing
1 май 2020 г. 10:25 ч.
Светослав Александров. Вчера, на 30-ти април, НАСА оповести трите компании, на които ще се довери за изпращането на хора към лунната повърхност. Фирмите, които ще работят по създаването на лунен модул, са Блу Ориджин, Дайнетикс и СпейсЕкс. Изненадващото в случая е, че допреди няколко месеца НАСА даваше заявка, че ще финансира общо четири компании. Наясно сме, че от Боинг също са отправили предложение за строеж на спускаем апарат. Фактът, че агенцията ще финансира само три фирми, а не четири, е показателен – Боинг вече не е любимото галениче на НАСА.
Още преди месец журналистът Ерик Бъргър, който работи за Арс Текника, се беше натъкнал на интересен документ. Документът изскочи броени дни след като писах на КОСМОС БГ, че НАСА ще се довери на кораба на СпейсЕкс „Драгън“ за доставка на провизии до новата окололунна станция „Гейтуей“. И докато това не е шокиращо (все пак „Драгън“ редовно лети до МКС и доставя полезен товар), документът разкрива, че от четири оферти на фирми (на Боинг, Нортроп Груман, Сиера Невада и СпейсЕкс), тази на Боинг е най-малко вероятно да постигне успех – и въпреки това е най-скъпата. Документът не е беден на остри определения към предложението на Боинг – напр. „има сериозни слабости“, „не се справя“ и т.н.
Не е чудно, че НАСА вече не връчва на Боинг договори като топъл пай, както беше преди. Разочарованието към работата на фирмата е голямо – и това е особено видно, когато разглеждаме двата основни проекта, по които беше работено през изминалото десетилетие. Единият е проектът за строежа на лунната ракета „Спейс Лонч Систъм“, а другият – за пилотирания космически кораб „Старлайнър“. „Спейс Лонч Систъм“ се създава от 2010-та година, а ракетата все още не е готова за полет – даже преди броени дни бе оповестено, че първото изстрелване вече се планира съвсем за края (ноември) на 2021-ва година, което почти със сигурност гарантира отлагане за 2022-ра. Като сравнение свръхтежката ракета „Фолкън Хеви“ на СпейсЕкс бе разработена само за няколко години – вярно, и тя премина през сериозни отлагания, но полетя през 2018-та. Що се касае до „Старлайнър“, корабът бе изстрелян през декември 2019-та на дебютен полет – само за да стане ясно по-късно, че софтуерът е бъгав и че Боинг дори не са изпълнили тестовата си програма, за да открият бъговете. Мисията беше спасена на косъм от провал и „Старлайнър“ се завърна успешно след героични мъки на наземните инженери в стил „Аполо 13“. Но поне се завърна! Отделен е въпросът, че НАСА късно установи за пропуските в тестовете на Боинг и даже тонът на пресконференциите се промени – през декември основното послание бе „всичко е наред“, а от февруари нататък – „Боинг трябва да спечелят доверието ни“.
Преди години всички залагахме, че Боинг ще са първите, чийто космически кораб ще е готов за превоз на астронавти до орбита. А то какво се случи – СпейсЕкс първи изпълниха всички изискуеми безпилотни полети и сега „Крю Драгън“ е готов за пилотирана мисия през този месец. Самият Бъргър ни напомня, че през 2014-та година Боинг бяха считани за златния стандарт в космонавтиката – да, фирмата работеше скъпо, но се считаше, че работата ще се свърши майсторски. Днес, шест години по-късно, отношението е коренно различно. Боинг продължава да работи скъпо, но офертите на компанията не се считат за достатъчно добри.
Казах „галеничето на НАСА“ – и мисля, че определението е точно. Наистина поведението на Боинг през последните години бе като на разлигавен тийнейджър, който тропа на масата и казва „искам пари“. И НАСА даваше пари. Ако ли НАСА смееше да критикува, реакцията беше – „няма да ви работим тогава“. Точно такова нещо се беше случило по програма „Старлайнър“ – договорът трябваше да бъде за фиксирана сума, но от Боинг поскаха допълнителни пари с уговорката, че ако не ги получат, ще прекратят едностранно договора.
Очевидно е, че НАСА вече не може да има доверие на Боинг – и ако се зачетете между редовете във вчерашната новина за избраните от агенцията фирми, ще намерите още един признак, че Боинг са вече „отпаднали от благодатта“. Оповестено е, че пилотираните спускаеми апарати ще летят с комерсиални ракети – „Ню Глен“, „Вулкан“ или „Супер Хеви“. Изглежда, че НАСА вече смятат, че могат да изпратят човек на Луната и без ракетата „Спейс Лонч Систъм“. Ами ако първият ѝ полет е през 2022-ра година, тогава няма шанс човек да стъпи на Луната до 2024-та!
Мислете каквото искате за Доналд Тръмп, мразете го (той и без това не буди особено големи симпатии). Но едно не можем да му отречем – той и назначеният от него администратор Джим Брайденстайн въведоха най-сериозните реформи в начина на управление на НАСА. Програмата за изпращане на човек на Луната на Тръмп стигна много по-далеч, отколкото предходните програми на всички останали президенти – напр. астероидните мисии на Барак Обама или програмата „Съзвездие“ на Джордж Буш. Това е пряко следствие от политиката, съобразно която агенцията е вече целево-ориентирана. Доскоро НАСА беше доставчико-ориентирана, т.е. фирмите-подизпълнители се избираха на принципа в кои щати ще има най-много държавни хранилки. Така се гарантираше запазването на работни места, но постигнатите резултати бяха маргинални.
Не знам дали човек ще стъпи отново на Луната – особено до 2024-та година (имаме всички основания да сме скептични по отношение на тази дата). Но едно знам със сигурност: НАСА е на правилният път.
Подкрепете добрите новини! Можете да подпомогнете Светослав Александров и КОСМОС БГ в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
