Накратко: много руснаци са били на страната на Хитлер и съвсем не са били толкова лоялни към съветския режим, колкото сме си мислили досега. За това говори изследователят от Университета в Осло Йоханес Енстад, в книгата си за германската окупация на Северозападна Русия по време на Втората световна война.
След Втората световна война, Съветският съюз създава грандиозна история за това как всички граждани на съюза са били лоялни към режима и формирали общ фронт срещу германците във „Великата Отечествена война“.
Отдавна се знае, че това е невярна история, защото много хора от Приба̀лтика и Украйна са презирали болшевишкия режим. В същото време, западните историци до голям степен са съгласни, че етническите руснаци са били лоялни към режима на Сталин, когато немците нахлуват в Съветския съюз през 1941 година.
Според Енстад, който е доктор в катедрата по литература, регионални изследвания и европейски езици в Университета в Осло, е време да разрушим този мит. В своята книга „Съветските руснаци под нацистка окупация: Крехки лоялности през Втората световна война“, той разяснява на коя страна са избрали да бъдат хората от Северозападна Русия по време на немската окупация.
Вижте още: 24 неща, които със сигурност не знаете за Адолф Хитлер и Нацистка Германия
„Тази област може, както в исторически, така и в географски план, да се разглежда като основното ядро на Русия и е част от съветската държава след революцията. Въпреки това хората – особено селяните в провинцията, които представляват 90% от населението – не са били толкова лоялни към режима и съветската държава, колкото се смяташе“, обяснява Енстад.
Много руснаци са били на страната на Хитлер – подарявали са коледни подаръци на окупаторите
Нещо, случило се през декември 1941 година, шест месеца след началото на германската окупация, илюстрира много добре положителната реакция на хората. По това време, хората от малките села са успели да съберат хиляди вълнени чорапи, ръкавици и филцови ботуши като коледни подаръци за немските войници.
В един от чорапите е открита бележка, написана от руснак на име Михаил Никифоров:
„Аз изпращам тези чорапи като подарък за непобедимата немска армия и се моля да победите болшевиките, така че те да бъдат изкоренени завинаги, а също и за бърза победа и за безопасно пътуване до дома“.
„Това е само един от много подобни източници, изразяващи надеждата, германците да победят съветския режим и да допринесат за по-добър живот на руснаците“, обяснява Енстад и добавя:
„В същото време, ние забелязваме, че на германците се пожелава безопасно пътуване до вкъщи. Никой не е искал те да останат и да превземат страната. Това показва, че тук е имало все пак някакъв патриотизъм, но това е свързано предимно с руското отечество, а не съвсем със съветския режим“.
„Адолф Хитлер – Освободителят“
Защо толкова много руснаци са били на страната на Хитлер и са имали добро отношение към окупационната сила?
„Сталин не успява да създаде силна връзка с вяра между руските селяни и режима. Напротив, той е бил много мразен от селяните, които са виждали как живота им преминава от лош към по-лош, заради колективното земеделие, което режимът прилага с голяма бруталност“, обяснява Енстад.
Източник от книгата казва така:
„Моите прадеди бяха проспериращи фермери; болшевиките ги превърнаха в роби и просяци“.
От 1929 г. нататък, стопаните са били принуждавани да работят в колективни стопанства – колхози – често при робски условия. Кулаците – заможните земеделци – трябвало да бъдат премахнати от социалната класа, според идеологията на сталинизма.
Тази политика е засегнала много тежко Северозападна Русия. През периода 1930 – 1933 г., в района е имало над 125 000 земеделци, които са загубили гражданските си права, били са депортирани в Сибир или просто разстреляни. Тази политика е довела и до бедствие по реколтите – имало е голям глад през 1936 – 1937 г. и през зимата на 1940 г.
През 1937 – 1938 г. настъпва и „Големият терор“, когато Сталин избива стотици хиляди хора, за да премахне всяка възможна съпротива на властта. Смята се, че са избити до 1 милион души.
Вижте още: Използвали ли са руснаците биологично оръжие срещу германците в Сталинград?
Имайки предвид всичко това, е напълно възможно да се разбере защо толкова много руснаци са решили да се доверят на германците. Един добър пример е писмо, написано до „Der Führer“ от жителите на три села през есента на 1941 г.:
„Изказваме най-искрените си благодарности, че ни освободихте от лакеите на Сталин и колективните стопанства. На 10 юли, германските въоръжени сили – вашият Вермахт – ни освободиха от игото на проклетите комунисти, политически лидери и правителството на Сталин. […] Ние ще се борим срещу комунистите заедно с вашите войски. Благодарим на германската армия за нашата свобода […] и искаме това съобщение да бъде предадено на нашия освободител Адолф Хитлер“.
Разпускане на колективните стопанства
Когато Червената армия и партийният апарат избягали от Северозападна Русия, земеделците поискали правата си и разпуснали колективните стопанства.
На юг, където почвата е най-плодородна, германците поддържали колективното земеделие, за да останат в контрол на богатите култури. В региона на Северозапад, където земята е по-малко плодородна, те са приели разпускането и са въвели „получастно“ селско стопанство.
Според Енстад, тази германска селскостопанска политика е била основната причина, поради която положителното отношение към окупаторите е продължило толкова дълго.
През зимата на 1941 – 1942 г., в редица райони, близки до фронтовата линия, е имало голям глад и населението на Ленинград е страдало много. Въпреки това, зад фронтовата линия – и особено в провинцията – се смята, че голяма част от населението е имало по-добър достъп до храна, отколкото преди германската инвазия.
Това се дължи на факта, че частните стопанства са били по-ефективни и на факта, че за германците е било по-трудно да контролират изцяло селскостопанското производство. За земеделците е било по-лесно да скрият част от културите си, отколкото е било по-рано“, казва Енстад.
Руски журналист, който е пътувал до окупираните райони, се изразява така:
„В сравнение с „правителството за работниците и земеделските производители“, германците бяха просто дилетанти, когато ставаше дума за изкуството на ограбване на селските райони“.
„Много източници, интервюирани след войната, ни казват, че и в материален смисъл, те са били по-добре по време на немската окупация, отколкото през годините, когато германците са били преследвани да отстъпят“, казва Енстад.
Руски православен ренесанс
Друга причина за относителната популярност на окупаторите била тяхната политика по отношение на религията. Те са отворили отново църквите, които съветският режим е затворил, което довело до нещо, близко до религиозен ренесанс за руската православна църква и до истинско движение на възраждане в части на окупираните райони.
„Това показва, че сталинското потисничество на църквата по никакъв начин не успяло да наруши религиозността на селското население. Руската православна църква все още била централна част от тяхната идентичност“, обяснява Енстад.
Той казва, че много свещеници открито подкрепяли окупаторите и се молели за победа на немската армия в своите проповеди.
„В същото време, това е действало като нож с две остриета за германците. Отварянето на църквите е довело до засилване на руския национализъм и нарастващо усещане, че руснаците не трябва да живеят под властта на чужденци“, казва той.
На страната на Хитлер – богата база от източници
Информацията, която използва Енстад е от първа ръка източници, събрани от германски и руски държавни архиви.
„Това бяха доклади на германските военни части, отговорни за окупираните райони, както и на разузнаването от руските партизани, опериращи зад германските линии“, обяснява изследователят.
Немските и руските доклади дават напълно противоположна картина на настроението на населението, но според Енстад има основателни причини да се смята, че немските източници са по-близо до истината.
Вижте още: Йосиф Сталин – един от най-злите диктатори в човешката история
„Немците са докладвали в пруски стил и са по-искрени както за напредъка, така и за неуспехите си. Партизаните обаче докладват по един идеализиран начин, както се е очаквало от тях, като са преувеличавали броя на убитите немци и като цяло са изразявали това, което са знаели, че Москва иска да чуе – че всички съветски граждани са лоялни към държавата.
Енстад също използва дневници, мемоари и интервюта, проведени след войната, с хора, преживели германската окупация на Северозападна Русия. Тези източници показват също, че германците са получили много по-топло посрещане, отколкото твърдят както съветската пропаганда, така и западните историци.
Промяна в настроените през есента на 1943
С това, което знаем сега – начина по който нацистите са гледали на руснаците и за плановете да се използва голяма част от Източна Европа като „Lebensraum“ – жизнено пространство – за германския хилядолетен Райх, може да изглежда, че руските реакции към инвазията са били доста наивни.
Разбира се, Енстад подчертава, че тогава те не са знаели това, което ние знам днес и лесно са отхвърляли всяка лоша дума за немците, като болшевишка пропаганда. Руснаците са свикнали да поемат информация от съветската държава, на която не могат да се доверят.
За руснаците, живеещи под постоянна заплаха, че ще бъдат депортирани в Сибир, защото може да са направили нещо, което да се разтълкува като противопоставяне на режима, рискът да бъдат поставени в робство от германците не е бил нещо ново.
Мнозина са започнали да осъзнават, че Хитлер не е много по-добър от Сталин. Особено впечатление е оказало нечовешкото отношение към руските военнопленници: хиляди са оставени да гладуват в затворническите лагери в Северозападна Русия през първите месеци на 1942 година.
„Независимо от това, до есента на 1943 г., когато става все по-ясно, че наближава немското оттегляне, не се забелязва значителна промяна в представата на руснаците за окупаторите. Тогава има значително увеличение на пасивната и активната опозиция към окупаторите“, казва Енстад.
Той е на мнение, че когато хората живеят в район, където две враждуващи фракции се борят за надвластие, е естествено да се адаптират към тази, която е във властта във всеки даден момент – и да избягват конфронтация, доколкото това е възможно.
„Дори и така, този „изчислен прагматизъм“ не може да обясни напълно подкрепата, която германците са получили в окупирана Северозападна Русия. Това се дължи преди всичко на голямото недоволство от режима на Сталин и селяните са се надявали, че германците ще отстранят болшевиките от властта“, казва Енстад.
Øystein Rygg Haanæs, Universitetet i Oslo
