Снимка на Халеевата комета, заснета от европейската мисия „Джото“. Photo credit : ESA/MPS
8 юни 2020 г. 22:15 ч.
Светослав Александров. В днешната статия на страниците на блога ще продължа с една интересна поредица, която започнах през февруари. Поредицата е озаглавена „Забравените мисии“ и в нея ще ви разказвам любопитни факти за роботизирани или пилотирани експедиции, които навремето са били много известни и успешни, но днес почти не се сещаме за тях.
В първата статия от поредицата представих историята на „Пайъниър Винъс“ и американското кацане на Венера. Във втората описах японския проект „Хитен“ – това е първата мисия на държава, различна от САЩ и СССР, която достига Луната. Днес съм ви подготвил материал за петте мисии, известни под названието „Халеева армада“ и реализирани по време на навлизането на Халеевата комета във вътрешната Слънчева система през 1986-та година. Донякъде причината тези мисии днес да са забравени се дължи на факта, че иначе известната Халеева комета може да се наблюдава от Земята само веднъж на 75-76 години. Като човек, роден в края на същата тази 1986-та, съм прецакан – ако искам да видя кометата с очите си, трябва да доживея до заветните 75 години и това да е наградата на живота ми.
Но много хора на зряла възраст си спомнят за появата на Халеевата комета на небето през 86-та. А тогава космическата епоха е вече дошла и за пръв път кометата бива посетена от човешки апарати, т.е. не разчитаме само на наземни наблюдения. България също участва в един от проектите. Това е повод за гордост.
Ако човек е късметлия, той може да види Халеевата комета максимум два пъти през живота си – като дете и като възрастен
Петте мисии, които са посетили Халеевата комета и са част от т.н. „Халеевата армада“ са „Суисеи“, „Сакигаке“ (на Япония), „Джото“ (на Европейската космическа агенция), „Вега 1“ и „Вега 2“ (на СССР с участието на Франция, Австрия, Унгария, ГДР, ФРГ, Чехословакия, Полша и България).
Това е един от малкото велики проекти в космонавтиката, в които САЩ почти не участва. Американската мисия „Спартан 203“, която трябва да изучава Халеевата комета, е качена на борда на совалката „Чалънджър“ през януари 1986-та година … и тогава настъпва трагедията. Совалката експлодира 73 секунди след изстрелването, а седмината астронавти на борда загиват – Франсиз Скоби, Майкъл Смит, Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър, Криста Макълиф и Грегъри Джарвис. Катастрофата довежда до сериозни забавяния в полетите на САЩ. Следващата совалкова мисия, която трябва да излети на 6-ти март и да изведе в орбита обсерваторията „Астро-1“ за наблюдения на Халеевата комета, е отменена. Все пак Щатите успяват да пригодят някои стари мисии за изучаване на кометата като „Пайнъниър 7“ (намираща се в хелиоцентрична орбита) и „Пайъниър Винъс“ (работеща около Венера).
Според първоначалните планове САЩ също така трябва да конструират съвместно с Европейската космическа агенция (ЕКА) мисията „Джото“, но поради съкращения на бюджета американците се отказват. След отказа ЕКА прави може би най-смелата стъпка в цялата своя история – агенцията решава да реализира мисията самостоятелно. В крайна сметка това е уникална възможност – ако европейците пропуснат да изучат Халеевата комета, следващият път, когато тя ще се приближи към Земята, ще е след цели 75 години. Забележително е как ЕКА се мобилизира, създава „Джото“ в рамките на съвсем кратък срок и мисията е изстреляна посредством европейската ракета „Ариана 1“ на 2 юли 1985-та година. Това е първата роботизирана експедиция, изстреляна от европейските държави отвъд пределите на околоземната орбита, в междупланетното пространство!
На 14-ти март 1986 г. „Джото“ се сближава с Халеевата комета на разстояние само от 596 километра. Изненадващо за учените, мисията оцелява след сблъсъците с изхвърлените от кометата частици. Вследствие на един от ударите е унищожена камерата, но не и преди тя да успее да заснеме кометарното ядро. Снимките са изпратени благополучно към Земята, а най-добрата от тях е показана в началото на статията.
Японските мисии „Суисеи“ и „Сакигаке“ също заемат важна част от историята на космонавтиката. „Сакигаке“ на японски език означава „пионер“ и представлява не просто първата междупланетна мисия на Япония, но и първата мисия на държава, различна от САЩ и СССР, която навлиза в междупланетното пространство. Стартът е осъществен на 8 януари 1985 г. посредством ракетата „M-3SII-1“ (ракетите „M-3SII“ са били твърдогоривни, за нуждите на околоземни мисии са били тристепени, а за междупланетни полети се е добавяла допълнителна четвърта степен). Полетът демонстрира успешно работоспособността на носителя и процедурите по въвеждането на мисията на траектория, която я отвежда отвъд околоземната орбита. Тази роботизирана експедиция се възприема от японските специалисти като демонстрационна и не е оборудвана с камера, съответно не е в състояние да заснеме Халеевата комета. На борда й все пак има някои скромни инструменти – магнитометър и детектори за изучаване на слънчевата плазма и вятър. Направени са успешно изследвания на характеристиките на слънчевата плазма в околностите на Халеевата комета. Най-голямото сближение между кометата и „Сакигаке“ възлиза на около 7 милиона километра и се случва на 11 март 1986-та.
Ултравиолетова снимка на комата на Халеевата комета, заснета на 28-ми февруари 1986 г. от мисията „Суисеи“. Credit : JAXA
Изстреляната на 18-ти август 1985 г. посредством ракетата „M-3SII-2“ мисия „Суисеи“ е много по-амбициозна от „Сакигаке“ – тя притежава прибор, позволяващ заснемането на Халеевата комета в ултравиолетовата област на електромагнитния спектър. Към момента на най-голямото сближение, на 8 март 1986-та, разстоянието между „Суисеи“ и кометата възлиза на 150 000 километра. „Суисеи“ успява да заснеме множество ултравиолетови изображения на водородната кома (като това, представено по-горе) и установява наличието на вода, въглероден окис и въглероден двуокис.
Снимка на Халеевата комета, заснета от мисията „Вега 2“. Photo : USSR Space Program
Названието на съветския проект „ВеГа“ е съчетание от имената „Венера“ и „Галлей“ (руското име на Халеевата комета), тъй като двете мисии „Вега 1“ и „Вега 2“ изпълняват комплексна изследователска дейност по изучаването както на Венера, така и на Халеевата комета. Научният ръководител на проекта е академик Роалд Сагдеев, който управлява проекта в рамките на програмата Интеркосмос (източник: Дон Митчел, mentallandscape.com/V_Vega.htm). Благодарение на това проектът е реализиран посредством широко международно участие, включително и на специалисти от България. Българските изследователи са участвали в изготвянето на мощен триканален спектрометър съвместно с колеги от СССР и Франция.
Всеки един от двата космически апарата е съставен от основен полетен модул (на който е монтиран и приборът с българско участие) и спускаем апарат за кацане на Венера заедно с аеростатна сонда. Мисиите са изстреляни на 15-ти и 21-ви декември 1984 г. посредством руски ракети „Протон“. Шест месеца след старта „Вега 1“ и „Вега 2“ доближават Венера. На 9-ти и 13-ти юни 1985 г. се отделят двата спускаеми апарата, които на 11-ти и 15-ти юни освобождават аеростатните платформи и модулите за меко кацане. Схемата на спускане е следната:
За съжаление инструментите на модула за кацане на „Вега 1“ се включват инцидентно още докато той е във въздуха и поради това програмата му за изучаване на повърхността е провалена. Спускаемият модул на „Вега 2“ обаче извършва успешно кацане в региона Афродита, докато там е нощ, и той работи безпроблемно в продължение на 56 минути. Изпратените на Земята данни потвърждават, че скалите на мястото на спускане са анортозит и троктолит. Измерената температура е 463 °C.
Много e интересна работата на аеростатите – до ден днешен „Вега 1“ и „Вега 2“ са единствените мисии в историята на космонавтиката, изучили посредством балони атмосферата на планета, различна от Земята. Инженерите на конструкторското бюро Лавочкин са изготвили балоните от материал, импрегниран с тефлон – достатъчно издръжлив за венерианските условия. Както балонът на „Вега 1“, така и този на „Вега 2“ оцеляват повече от 46 часа преди да се пръснат. На височина от около 50 километра над венерианската повърхност температурите и налягането са сходни с тези на Земята, въпреки че ветровете духат с ураганна скорост и облаците са от сярна киселина. Направените измервания от научните прибори свидетелстват, че на Венера има неустановени от предходни мисии движения на въздушните маси по вертикала.
След изпълняването на венерианската си научна програма, основните полетни модули на „Вега 1“ и „Вега 2“ продължават своя път към Халеевата комета. На 11-ти юни „Вега 1“ преминава на 8 890 километра от ядрото на кометата, а на 15-ти юни „Вега 2“ извършва облитане на разстояние 8 030 километра. Получените изображения показват, че повърхността на ядрото е тъмна, като от него изригват поне пет струи от прах и газ. Изследванията на Халеевата комета посредством спектрометрите (вкл. този, изготвен с българско участие) доказват, че нейният състав е сходен с този на въглеродните хондрити (вид метеорити). Това е в подкрепа на хипотезата, че кометите, също както и астероидите, са производни на първичния материал от ранната Слънчева система.
Халеевата комета е напуснала отдавна вътрешната Слънчева система и ако сме живи ще я видим чак през 2061-ва година. Това не означава, че науката за изучаването на кометите е приключила. През последните години станахме свидетели на множество космически триумфи. През 2006 г. мисията на САЩ „Стардъст“ се завърна на Земята с проби от кометата Уайлд 2. Година по-рано „Дийп Импект“, отново американска роботизирава експедиция, взриви детонатор на повърхността на 9P/Темпъл. Но кулминацията на кометарните изследвания настъпи през 2014 г., когато спускаемият апарат „Филе“, компонент на мисията „Розета“ на Европейската космическа агенция, извърши меко кацане на повърхността на Чурюмов-Герасименко.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
