Новият марсоход на НАСА „Пърсъвиърънс“. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
18 юни 2020 г. 18:15 ч.
Светослав Александров. На 20-ти юли т.г. човечеството ще отбележи 51 години от успешното кацане на спускаемия модул „Ийгъл“ от мисията „Аполо 11“ с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на повърхността на Луната. Ако всичко мине по план, НАСА ще отпразнува събитието с изстрелването на мисията „Марс 2020“, включваща марсохода „Пърсъвиърънс“. Това ще е най-амбициозната роботизирана експедиция до Червената планета в историята на космонавтиката.
Също както Армстронг и Олдрин събират скали и проби от грунта на естествения ни спътник през 1969 г., така и „Марс 2020“ ще първата мисия, която се очертава да събере скални и почвени проби за по-нататъшното им доставяне на Земята. Освен това досегашните мисии на НАСА са фокусирани върху изследването на геологичното минало на Червената планета. Марсоходът „Пърсъвиърънс“ за пръв път след епохата на „Вайкинг 1“ и „Вайкинг 2“ през 70-те години ще търси следи от марсиански живот.
Няма никакъв спор, че „Пърсъвиърънс“ е много по-амбициозен от своя събрат „Кюриосити“, който пъпли по марсианската повърхност от 2012 г. до ден днешен. Новият марсоход на НАСА е оборудван с общо 23 камери, сред които изпъква Mastcam-Z. Тази камера ще заснема панорамни изображения и притежава функция zoom за приближаване на обекти. Друга камера на име SuperCam е екипирана с два лазера и четири спектрометъра, благодарение на които, освен че ще може да заснема снимки, ще определя от разстояние какъв е химичният състав на скалите и марсианската почва. Т.е. тя прилича на камерата ChemCam на сегашния марсоход „Кюриосити“, но е по-мощна.
Ето кои са останалите прибори:
Planetary Instrument for X-Ray Lithochemistry (PIXL) – рентгенов флуоресцентен спектрометър, който ще изучава финия състав на почвата и скалите.
Radar Imager for Mars’ subsurface experiment (RIMFAX) – този радар ще проучва характеристиките на марсианската кора до дълбочина 10 метра, като ще измерва плътността на материята, структурните слоеве, ще установява наличието на заровени скали и метеорити и ще е в състояние да открива дали под почвата има лед или солена вода в течно агрегатно състояние. Приборът е построен от норвежки специалисти.
Mars Environmental Dynamics Analyzer (MEDA) – това е метеорологичната станция на „Марс 2020“, която ще измерва температурите на Марс, скоростта и посоката на ветровете, влажността, радиацията и праховата обстановка. Станцията е построена от Испанския астробиологичен център.
Mars Oxygen ISRU Experiment (MOXIE) – в рамките на този любопитен експеримент ще бъде получен кислород от наличния в марсианската атмосфера въглероден диоксид. Ако опитът бъде успешен, технологията ще може да се използва по-нататък за генериране на кислород за поддържането на живота на заселниците на Марс или за зареждането на ракетите, които ще пътуват от Марс към Земята.
Scanning Habitable Environments with Raman and Luminescence for Organics and Chemicals (SHERLOC) – този Раманов спектрометър ще изучава състава на минералите на Марс и ще търси органични вещества.
Mars Helicopter Ingenuity представлява малък хеликоптер, тежащ 1.8 килограма, който притежава само камери, но не и научни инструменти. Дронът ще демонстрира способността си да лети в тънката марсианска атмосфера и да подбира пътя на „Пърсъвиърънс“.
Хеликоптерът, който ще бъде доставен от „Пърсъвиърънс“ на повърхността на Марс. Credit : NASA/JPL-Caltech
Изстрелването на мисията „Марс 2020“ ще се осъществи посредством американската ракета „Атлас 5“ на Юнайтед Лонч Алайънс. В случай че полетът бъде отложен и не се проведе на 20-ти юли, НАСА има отсрочка до 11-ти август. Ако стартовият прозорец бъде пропуснат, следващата възможност за изстрелване ще е чак след две години.
Но независимо дали „Пърсъвиърънс“ ще излети на 20-ти юли или в който и да е от дните до 11-ти август, траекторията на полета е такава, че кацането задължително ще е на 18-ти февруари 2021-ва година. Технологията на спускане е от типа „Небесен кран“, която е утвърдена и изпробвана по време на кацането на „Кюриосити“ през 2012 година. За първоначалните етапи от навлизането в атмосферата ще се разчита на топлинен щит, след което ще се разгърне парашут. В последната фаза „небесният кран“ ще се отдели от задния щит с парашута и ще запали ретроракетите си за окончателното забавяне на скоростта. Спускането на „Пърсъвиърънс“ върху марсианската повърхност ще стане посредством въжета, след което те ще бъдат срязани, а „небесният кран“ ще отлети бързо, за да падне на безопасно разстояние от марсохода.
Преди десетина години тази технология изглеждаше твърде рискована и мнозина си казваха, че никога няма да проработи. Но нямаше никакви проблеми с кацането на „Кюриосити“. НАСА няма провалено кацане на Марс от 1999 г., когато беше загубена мисията „Марс Полър Лендър“. Последното успешно кацане на роботизирана експедиция на САЩ на Марс бе в края на 2018-та година.
Разбира се, Червената планета е коварна и успехът никога не е гарантиран. Предполагам, че всички ще са си отдъхнали на 19-ти февруари, когато кацането ще е вече в историята и всичко ще е приключило по един или друг начин.
За повече информация: НАСА
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
