Гост статия: Възможно е Марс да е имал пръстен в миналото

1
154
Добави коментар
redbul80
redbul80

Артистична илюстрация на това как би изглеждал Марс с пръстени. Автор: Kevin Gill/Flickr

Прашният ни съсед Марс може да е бил още по-интригуващ в миналото. Ново изследване дава повод да смятаме, че в миналото Червената планета е имала пръстен.

 

Този извод разкрива Деймос – по-малкият от двата естeствени спътника на Марс. Той обикаля около планетата под лек наклон спрямо екватора ѝ, което е възможно да е породено именно от пръстен около планетата в миналото. 

26 юни 2020 г. 08:05 ч.

Цветомира Бекриева. Когато си представим планета с пръстени, обикновено в съзнанието ни изниква газовият гигант Сатурн – втората по големина планета в Слънчевата система. Всъщност половината от планетите в Слънчевата система имат пръстени – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Освен това с пръстени разполага планетата джудже Хаумея, както и планетоидите Хирон и Хиракло.

 

През 2017 г. двама изследователи предлагат теория, според която Марс също е имал пръстен. Те достигат до този извод след поредица от симулации на по-голямата марсианска луна Фобос. Според тях е възможно тя да се е образувала при сблъсък на Марс с астероид, чрез който от планетата се изхрърлят отломки в космоса, които влизат в орбита около нея и така формират пръстен. Впоследствие тези отломки се приближават и „слепват“ и така се образува първоначалната версия на Фобос, много по-голям, отколкото е днес.

 

Новото изследване добавя в теорията Деймос, като се оказва, че резултатите съвпадат с досегашните предположения.

 

„Фактът, че орбитата на Деймос не е в равнината на марсианския екватор, досега се считаше за маловажен детайл“, споделя Матия Чък от института SETI. „След като се зароди новата ни идея обаче, ние погледнахме на него с други очи и орбитата на Деймос ни разкри голяма тайна.“

 

Наклонът на орбитата на Деймос спрямо екватора на Марс не е голям – около 1,8 градуса. Освен тази малка особенност на Деймос, орбиталното движение на луната е съвсем обичайно и поради това досега никой не е подозирал, че тя крие интригуваща тайна.

 

При Фобос обаче ситуацията не е такава – той е много по-близо разположен до Марс, като завършва една обиколка около планетата само за 7 часа и 39 минути (за съпоставка, Деймос обикаля около Марс за 30 часа). Освен това Фобос се приближава към Марс с около 1,8 сантиментра на година. Така е установено, че след 100 милиона години луната ще е достигнала границата на Рош – разстояние, при който приливните сили, предизвикани от централното тяло, са равни на гравитационните сили на спътника. В този момент луната не би могла да поддържа своята цялост и ще се „разкъса“ под действието на тези приливни сили.

На разстояние, равно на границата на Рош, приливните сили от планетата и силата на гравитацията на спътника се изравняват. В този момент и най-малкото сътресение предизвиква разрушаване на спътника. Източник: Theresa Knott, CC BY-SA 3.0

От отломките от раздробилия се Фобос е възможно да се формира пръстен около планетата. Очаква се част от тези отломки отново да се сгъстят и да формират нов по-малък спътник на Марс, който да започне да се отдалечава от планетата, докато остатъкът от пръстена продължава да се приближава и „пада“ към Марс.

Според изследване от 2017 г. това най-вероятно се е случвало повече от веднъж в миналото и така всъщност се е зародил Деймос.

С помощта на симулации, Чък, заедно с екипа си, съставя модели на движението на новозародилата се от пръстените луна и показва как то влияе на наклона на орбитата на Деймос. Така те стигат до извода, че Фобос първоначално е бил 20 пъти по-масивен, в сравнение с настоящата му версия. И нещо повече – този млад Фобос би попаднал в орбитален резонанс с Деймос, което би причинило наклон в орбитата на Деймос, какъвто наблюдаваме днес.

Най-вероятно това се е случило по време на „късната тежка бомбардировка“ (Late Heavy Bombardment) – период на чести кометни и астероидни сблъсъци преди около 3,9 милиарда години. Най-вероятно тогава се разрушава ранния Деймос, след което по гореспоменатия начин отново се формира.

През 2024 г. Японската космическа агенция JAXA планира да изпрати сонда, която да кацне на Фобос и да събере проби от повърхността, които след това да донесе обратно на Земята. Чрез тях ще можем най-точно да установим възрастта на повърхността на луната.

Цялото изследване можете да намерите тук.

 

Автор: Цветомира Бекриева

https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/