Илон Мъск
16 август 2020 г. 20:00 ч.
Светослав Александров. Понякога си въобразявам какво би било, ако се бях родил през втората половина на 19-ти или в началото на 20-ти век. Ако и тогава съм бил изкушен от наука и технологии, със сигурност съм щял да се интересувам от ранните автомобили, както и да се вълнувам от ярките личности на тогавашното време. А каква по-ярка личност от Хенри Форд?
През 20-те години на миналия век Форд е вече знаменитост. Но мога да си представя, че дотогава, а и години след това, много неща биха се казали за него.
Някои хора биха измрънкали, че на Форд се обръща твърде голямо внимание – все пак не той е човекът, който е изобретил автомобила. Вярно е – за баща на модерната кола се счита Карл Бенц, макар че много други изобретатели се трудят по проектирането на автомобили през 70-те и 80-те години на 19-ти век (източник).
Други, особено живеещите съвсем в началото на 20-ти, биха посочили, че Форд е неудачник, който пилее чужди пари и не разполага със собствен капитал. И в тази приказка има доза истина – в края на 19-ти век е било много трудно да си намериш инвеститор, при положение, че още не е имало установен бизнес модел в автомобилната индустрия. Форд първоначално успява да убеди бизнесмена Уилиам Мърфи, след което с негова помощ създава Автомобилната компания Детройт. Но през 1901 година, по-малко от две години след началото на дейността на компанията, Мърфи е недоволен от резултатите, акционерите се отдръпват и инициативата се разпада.
След това се случва нещо уникално дори за Щатите – Форд повторно успява да убеди Мърфи, че инициативата си струва и така си осигурява нова сума пари. И пак нещата не потръгват – Мърфи наема външен мениджър, който да наблюдава работата на изобретателя. Ядосан, Форд се оттегля и всички останали го отписват като пълен провал (източник).
Успехите на предприемача идват чак след щастливата му среща с Александър Малкъмсън, въглищен магнат, който му удря рамо и така се ражда първата кола „Форд Модел А“.
Трети биха изкоментирали, че Форд е неприятна личност. Той е описван като човек, който изпитва потребност да е лидер и не търпи да е на второ място. Лесно се ядосва и започва да се налага, когато нещата не вървят така, както му се иска. Нетърпелив е към своите недостатъци и недостатъците на другите (източник).
Изненадващо е как всяка една от горепосочените критики, които някога са се изказвали за Форд, се говорят днес и по адрес на Илон Мъск. Че той не е направил нищо ново, че не е изобретил фундаментално нова ракета, че космическите му кораби кацат във вода, че не влага свои собствени средства и харчи средствата на НАСА и на американските ВВС, че е ужасно неприятен характер, което си личи от статусите му в Туитър…
Но да се върнем на Хенри Форд. Защо днес той е толкова известен, защо името му е написано със златни букви в автомобилната индустрия? Както споменах в началото на статията, Форд не е изобретил автомобила. Твърди се, че големият му принос е в създаването на поточната линия – но той и това не е направил. Това, което Хенри Форд е постигнал, е да обедини процеса на автомобилостроене с поточната линия и да го усъвършенства до перфектност (източник). Именно това е бил преломният момент, в който автомобилите се превърнали от играчка за хора с възможности в общодостъпна вещ. Форд е човекът, който, най-общо казано, свалил обикновения човек от гърба на коня и го поставил зад волана.
Но подобна аналогия има и в сферата на ракетостроенето. Физическите закони за реактивното движение са описани отдавна. Двигателите с турбопомпи са измислени от десетилетия. Знаем как да изстрелваме спътници в орбита от 1957 година, а хора – от 1961-ва. Възвръщаемостта не е голяма новост – Мъск стъпва на концепции от епохата на космическата совалка. Даже вертикалното кацане е измислено в средата на 90-те – говоря за ракетата „DC-X“.
Но всичко това не означава, че е била измислена орбиталната ракета, която излита и се връща на Земята, готова за повторно използване. Мъск и неговият екип от инженери, подобно на Хенри Форд и всички останали велики умове, стъпват на раменете на гиганти. Той комбинира знанията за космическите изстрелвания с модерните компютърни технологии и опита с ракетата „DC-Х“, след което проектира орбитална ракета с възвръщаема първа степен.
Оттук насетне пътят към времената, когато ракетите ще летят многократно, подобно на самолетите, е вече открит. И с откриването на този път се открива и пътя към усвояването на Слънчевата система, Луната и Марс.
Форд, естествено, има едно голямо предимство пред Мъск. Изминали са десетилетия от неговата работа и днес всеки има собствен автомобил. Но Мъск е изстрелял първата си рециклирана ракета през 2017-та – т.е. преди три години. За три години е трудно да се направи оценка какви са всички ползи и недостатъци. Това, за което всички критици бъркат, е да отпишат усилията му в сферата на възвръщаемостта и да заявят, че не може да има никаква полза и/или печалба.
Ако нямаше никаква печалба, Мъск нямаше да изстрелва собствените си спътници „Старлинк“ с минимални разноски.
Ако липсваше каквато и да е полза, Мъск нямаше да разполага с излишна ракета, с която да изстреля „Крю Драгън“ на тест за аварийната система през януари 2020-та. Благодарение на този тест през месец май в космоса излетяха и хора.
Но критици много, а сред тях се очертават следните категории хора:
1. Злобарите. Това са тези, които просто завиждат на успехите и богатството на другите. Коментарите им лесно се познават, защото са в стил „гроздето е кисело“.
2. Претендентите, че разбират повече от Мъск и дават акъл как трябва да се правят нещата. Отново предсказуема категория критици. Те не са по-различни от запалянковците, които викат по стадионите и се изказват как футболистите на терена трябва да играят, за да спечелят мача – въпреки че ако самите те слязат на игрището, не биха се представили по-добре. Естествено, играчите са тези, които пишат историята, взимат големите заплати и увековечават имената си, стига, естествено, да притежават нужните качества. Не зрителите по трибуните 🙂
3. Соц-носталгиците. Непримирими, че нещата днес се вършат по друг начин. Разстроени, че светлото космическо бъдеще не се е сбъднало. Недоволни, че предприемачеството кипи най-вече в САЩ, а не в бившия соцлагер.
4. Хора, които са свързани със старите аерокосмически предприятия и агенции. Това е много интересна категория критици, на която ще обърна по-специално внимание. Периодично шефове на подобни структури (например Рогозин, босове в европейската космическа индустрия и на старите американски фирми) се изказват срещу Мъск, поставят под съмнения постиженията му и смятат, че неговите успехи се дължат на други фактори (примерно на дъмпинг), а не на възвръщаемостта на ракетите.
Подобно мрънкане е очаквано – все пак през изминалите десетилетия американската космонавтика се вътреше около Боинг, Локхийд Мартин, Нортроп Груман и НАСА. Бяха създадени структури във всички Щати на САЩ, чиято основна задача днес не е нищо повече от това да поддържат създадените работни места. Същото се отнася и за космонавтиката на Русия. За съжаление и европейската космонавтика върви по този път. Това е бюрократизираният космически отрасъл, който произвежда съвсем скромни резултати.
И затова критиката ми напомня на оня виц за Брежнев и влака на революцията. Във вица Брежнев и правителството клатят влака, за да могат хората да си мислят, че върви. През изминалите години станахме свидетели на пауърпойнт презентации, на снимки на техници, които заваряват железарии, на лекции и конференции… въобще от старите космически структури видяхме всичко друго, освен изстрелвания на ракети и нови космически кораби.
Проблемът е, че през последните години на няколко пъти беше дръпнато пердето на вагона и пътниците си казаха : „Я, СпейсЕкс изстреляха ракета“, „Я, СпейсЕкс пратиха товар на МКС“, „Я, СпейсЕкс върнаха първа степен на ракета“, „Я, СпейсЕкс изстреляха свръхтежката си ракета Фалкън Хеви“, „Я, СпейсЕкс изстреляха човек в космоса“, „Я, и новият кораб Старшип полетя“.
Сега, когато осъзнахме, че новите руски ракети продължават да не летят, когато видяхме как кораба на Боинг „Старлайнър“ претърпя провал по време на първия си полет до МКС, как свръхтежката ракета „Спейс Лонч Систъм“ продължава да се бави, как в проекта на новата европейска ракета „Ариана 6“ дори не е заложена минимална възвръщаемост, вече и малките деца знаят, че влакът е спрял. Затова критиците от тази категория не правят нищо по-различно от това да полагат усилия отново да клатят влака.
Но влакът не върви. Критиката понякога е хубаво нещо, дори и да е остра. Но на фона на това, което Илон Мъск прави, и на фона на това, че никой друг не прави това, което Илон Мъск прави, не е чудно, че тази критика звучи гротескно в ушите на неговите привърженици.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
