Вероятният бъдещ президент на САЩ Джо Байдън
4 ноември 2020 г. 19:45 ч.
Светослав Александров. Все още е рано да се каже какъв ще е резултатът от днешните избори в САЩ. По предварителни прогнози везните за президентското място клонят към кандидата на демократите Джо Байдън, но не се оправдават демократическите надежди за тяхно мнозинство в горната камара на Конгреса. Макар че народната мъдрост твърди да не преброяваме пилетата, преди да се излюпят, нека да разгледаме какви промени може да претърпи американската космонавтика с Байдън за президент и републикански Сенат.
По-рано през деня в-к Капитал отрази подобен сценарий в общ план (натиснете тук, за да прочетете статията) и потвърди, че Байдън би останал силно ограничен в законодателната си дейност. Абсолютно същото може да се каже и за космическата политика. Според авторитетния космически журналист Ерик Бъргър (линк) администрацията на потенциалния нов президент много трудно би могла да предприеме сериозни промени относно тези космически политики, с които Конгресът не се съгласява.
Поради това най-вероятно целта на НАСА ще си остане същата: завръщане на Луната с перспективи за по-нататъшно усвояване на Марс. На платформата на Демократическата партия на САЩ е отразено, че Байдън ще подкрепи нови пилотирани мисии до естествения ни спътник. Остава обаче висящ въпросът дали ще се настоява следващото стъпване на човешки крак на лунната повърхност да е през 2024-та година. Избирането на тази дата отдавна бе подложено на критика, тъй като мнозина сметнаха, че дата е избрана да съвпада с края на евентуален втори мандат на Тръмп. Ако досегашният президент загуби изборите, никой няма да се чувства длъжен да изсилва графика.
Въпреки че лунните планове вероятно ще останат, могат да се очакват кадрови промени в НАСА. Макар и досегашният администратор Джим Брайденстайн да се радва на широка подкрепа както от републиканци, така и от демократи (този факт беше отразен в последната статия на КОСМОС БГ), самият Брайденстайн е републиканец и човек на Тръмп. С оглед на това не е задължително да остане администратор на НАСА. От една страна Байдън може да поиска неговото отзоваване, а от друга администраторът изразява нежелание да работи с Байдън. На зададен въпрос дали би пожелал да остане на поста си в случай че бъде избран нов президент, Брайденстайн отговори: „Мисля че е важно следващият президент да избере такъв администратор на НАСА, какъвто желае. Трябва да го има това взаимоотношение. Мисля, че наближава времето, когато идва редът на друг човек. Има доста хора, които биха били по-добри от мен“.
В такъв случай предположенията са, че Джо Байдън може да предложи НАСА да бъде оглавена от Кендра Хорн. Ако това обаче стане реалност, новината вероятно не е добра. Хорн е една от създателките на законопроекта HR 5666, който е в подкрепа на компрометиралата се през последните месеци компания Боинг. Законопроектът предлага спускаемите апарати за кацане на Луната да се финансират на принципа „Разходи+“, който е в разрез със съвременната политика за стимулиране на частни компании посредством ограничен бюджет и на конкурентен принцип.
Иначе драстична промяна в НАСА може да се очаква най-вече по отношение на финансирането на безпилотни експедиции за наблюдения на Земята и изучаване на климата. Климатичните науки не процъфтяваха при управлението на Тръмп, така че Байдън ще се опита да върне тези мисии обратно в изпълнение от страна на НАСА. Все пак потенциалният президент е изразявал становище, че ще бори климатичните промени.
Ще продължи благоприятната политика за подпомагане на частни компании за полети до околоземна орбита и МКС. Все пак президентът Барак Обама беше този, който настоя астронавтите на НАСА да се изстрелват с частни кораби като „Крю Драгън“ (макар че комерсиалната програма започна по времето на Буш, но само за превоз на товари).
В най-общи линии прогнозите са тези, но сами виждате, че ситуацията в САЩ е изключително динамична и очакваме през следващите часове или дни да разберем окончателно какви са резултатите от политическата надпревара.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
