Замисляли ли сте се някога дали храната, която ви се струва отвратителна, наистина е такава или просто не е позната във вашите кулинарни традиции? В това има логика, защото всеки харесва вида храна, начинът, по който тя е приготвена и вкусът й, според собствените си представи, които са оформени с продължителната й употреба.
Кучета и котки
Всеки е чувал студентската история: „Как сготвихме котката на хазяйката“. После поканили колежките на печен заек. Накрая разкрили истината и момичетата се надпреварвали към тоалетната. Върви и мълва, че котките и домашните зайци се чифтосвали, а хибридите се продавали на пазара за зайци. Съществуват твърдения, че в някои села около Габрово в по-стари времена са похапвали писани.
Оказва се обаче, че и в други държави на Стария континент котките на са в безопасност.
Италианската държавна телевизия RAI спря излъчването на ежедневното шоу на готвача Бепе Бигаци, въпреки, че е едно от най-гледаните предавания. Причината е предложената на зрителите рецепта с котешко месо. Бепе Бигаци твърди, че котешкото месо е много по-вкусно от месото на много други видове животни. В миналото в провинция Тоскана котките често се използвали за храна. Мъртвите писани се слагали да стоят 3 дни във вода, за да омекне месото им, преди да се сготви по най-различни начини. След политически натиск от страна на зелените партии и природозащитници в Италия, от RAI взеха решение засега да прекратят излъчването на готварското шоу.
„Около 3% от швейцарците (около 250 000) тайно ядат котки и кучета“, заявява председателят на швейцарското дружество за защита на животните Томи Томек. Котките присъстват в традиционното коледно меню в няколко области в Швейцария – в кантоните Берн, Люцерн и по-специално Юра. Те били готвени по същия начин като зайците – с бяло вино, мащерка и чесън. Кучешкото месо било ползвано най-вече в колбасите и домашни мехлеми срещу ревматизъм. Фермер от страната на шоколада и часовниците твърди, че няма нищо странно в това да се яде куче и то има същия вкус като всяко друго месо.
Организацията за защита правата на животните в Швейцария се е обърнала към парламента в Берн, да забрани яденето на домашни котки и кучета.
Според действащия закон в Швейцария не е разрешено да се продава месо от котки и кучета, но реално на хората не им е забранено да ядат домашните си любимци.
Вонящото сирене касу марзу
Касу марзу е традиционно овче сирене с червеи от Сардиния, с характерна неприятна миризма. Към сирене Пекорино специално се добавят ларви на мухата Piophila casei, които ускоряват ферментацията.
Легалната продажба на касу марзу е забранена от Европейския съюз, продуктът е обявен за опасен за здравето, тъй като червеите са много издръжливи и могат да останат в храната, дори след обработка. Деликатесът обаче може да се намери на черния пазар.
Не е лесно да си птица
Френското ястие с ортолан също е традиционна рецепта, за която по-добре да не знаете как се приготвя. И все пак – малката птичка ортолан е затворена в клетка, докато се угои, а след това е хвърлена жива в контейнер с бренди, където се маринова. После се готви и накрая се яде цяла. Традицията гласи, че, докато се храните, трябва да сложите салфетка пред устата си, за да скриете срама си пред Бог. Според други източници това се прави, за да не се изпуска ароматът на храната от устата.
Въпреки, че за много хора гълъбите са мръсни улични птици, тяхното месо се счита за деликатес в изисканите ресторанти във Франция. В останалите части от света обаче не е много популярно, заради характерната му миризма.
Председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард, при посещения в България, попитала дали ядем свраките, защото във Франция ги похапвали.
Врабците също не са в безопасност да станат храна. Тези малки птички се готвят в различни страни в света, като добре препържени се консумират и с костите. В повечето рецепти се ползва месото от гърдите.
Петльови гребени са често използвани от италиански и френски готвачи, като ефектна, красива и вкусна гарнитура към дивечови пернати.
Печени лебеди пък били любимото на московските царе. Когато Сигизмунд фон Херберщайн, посланик на Австрия в Русия, идва в двора на великия княз на Москва Василий III през 1526 г., той е поканен на празник, където за пръв път вижда печени лебеди – ястие, с което московските владетели се гордеят.
Херберщайн отбелязва, че когато ядат лебедово месо, руснаците добавят сос, приготвен от оцет, сол и черен пипер. Лебедите се смятат за храна, годна за цар. Така че, ако гостите не са достатъчно благородни и важни, не им се сервират печени лебеди. Междувременно това ястие е на личната трапеза на царя при всеки голям празник. Лебедите често се сервират с човки, покрити със златен лист.
Но тайната за приготвянето на печени лебеди е загубена във времето. Предполага се, че печените лебеди са били мариновани в оцет и/или кисело мляко и след това приготвени в руска печка – само постоянното затопляне, без печене на открит огън, може да направи месото на птицата сочно.
Гадна риба
В Исландия може да ви предложат ферментирала разложена акула. Ястието се нарича хакарл. Прави се от два вида месо – от мускулна тъкан и стомах на акула. Изискването обаче е универсално – „мръвката“ трябва да прогние до последната клетка в себе си. Лесно ще познаете, кога е напълно готово, тъй като дори миризмата, разнасяща се от деликатеса, може да ви убие.
Лютфиск е традиционно ястие за скандинавските страни. Този деликатес се прави от стара риба и луга и означава буквално „лугава риба“. Рибата се накисва няколко дни в сода каустик. Ако не се сготви по стандартните процедури обаче, яденето може да се окаже отровно.
Охлюви и червеи
Охлювите са били храна за богатите римляни. Римляните са тези, които първи отглеждат охлюви във ферми.
Легионерите на Цезар се хранели с охлюви, което заинтригувало французите и се превърнало в кулинарна сензация. По времето на Наполеон , охлювите били наземния еквивалент на мидите и стридите. Понеже охлювите се хранели с млада трева и зелени листа на лози, охлювите от лозята на Бургундия и Шампан станали популярни заради своя невероятен вкус и плътност на месото.
Охлюви с ориз е ястие, което се приготвя и в България.
Специалитет на ресторант в Хърватия са земните червеи. Всъщност, те се ядат от векове. Причината – полезни са. Съдържат много желязо и протеини.
Мечешко хоро
Мечешкото месо е полезно за хора, които имат много слаб имунитет, за тези, които имат проблем с храносмилането и храносмилателния тракт като цяло. Месото е подходящо и за тези, които страдат от сърдечно-съдови заболявания, заболявания на белодробната система и кожни заболявания. Не се препоръчва при онкологични заболявания.
Векове мечешките лапи и пържоли са били оценявани високо в Русия и Източна Европа. Днес е почти невъзможно да се купи мечешко месо, но ловците могата да открият все още рецепти в старите източноевропейски готварски книги.
Рецепти за мечешко месо са популярни и в България. Трябва да се знае, че продуктът има специфична миризма, която се премахва след изкисване във винен сос. Отстраняват се и мазнините. Миризмата зависи от това, с какво се е хранила мечката.
Мечият черен дроб, подобно на лебедите, е бил смятан за ястие на руските царе. Александър II (владетел на Русия от 1855 до 1881 г.) го е обожавал. През ловни дни е обичал да яде мечешко месо или черен дроб, печени на открит огън. В наши дни мечият дроб е смятан за токсичен, тъй като има нива на витамин А, които са опасни за хората.
Земноводни
Французите започват да ядат жабешки бутчета по време на Стогодишната война с Англия (1337-1453 г.), а причината е тривиална – обикновените хора просто нямало с какво да залъжат глада си, освен с жаби, охлюви и лучена супа. По-късно, през XVI век, жабешките бутчета се превръщат в изтънчен деликатес. Деликатното месо, наподобяващо на вкус нещо средно между риба и пиле, се цени в страната и до днес и се смята за национална гордост. Първоначално това ястие се появява в район, който сега се нарича Оверн-Рона-Алпи. Тук има много реки, езера и потоци. Дъждовният регион е чудесно място за улов на жаби.
През ХХ век класическите рецепти на бутчетата стават популярни по целия свят. Вариации на рецептата са измислени в Белгия, Германия, Китай, Тайланд и САЩ, но Франция си остава потребител номер едно на жабешките бутчета.
В България също има почитетели на деликатесите от жабешки бутчета. Изпозват се задните бутове на жабата, като се отрязват през гърба, малко под предните. Ястия от жабешки бутчета се сервират в рибни и други ресторанти, може да се приготвят и в домашни условия.
Край Панчаревското езеро, близо до София, могат да се срещнат, освен рибари и ловци на водни змии. Те твърдят, че бялото месо на тези влечуги става много вкусно ако се опържи. Смелчаци приготвят по този начин смокове и други змии.
Строители на бентове
Всеки знае, че бобрите строят бентове по реки и потоци, но малцина знят, че тези животни се ядат. Още през 18 век хората са знаели да ги приготвят, като са ги яли по време на постите, казвайки, че след като бобрите живеят във водата, са вид риба. Бобровата мас има разнообразни лечебни свойства и тя е най-известният продукт от тези животни. Бобърът яде само растителна храна и месото му не съдържа много мазнини. Животното не е склонно към инфекции и паразити опасни за хората. Месото му съдържа протеини и други полезни вещества. Преди консумация трябва да се отстранят маслените жлези на бобъра, иначе развалят вкуса на месото, но се използват в парфюмерийната индустрия. Вкуса на добре обработено и сготвено боброво месо наподобява на гъшето.
Конското месо и до днес се продава в много европейски магазини, включително вече и у нас. В България се е продавало по магазините до 50-те години на 20 век, след което не се предлага до второто десетилетие на 21 век. Конското месо се слага най-често в колбаси.
Всъщност няма особена причина, поради която хората да не консумират конско месо по принцип. То е било традиционна храна още от древни времена и е също толкова хранително, колкото и останалите видове меса. Въпреки това поради използването на конете като средство за транспорт, недостига им в определени моменти, както и заради високата им цена, не е чудно, че то не се е превърнало в основен източник на протеини за хората. Друга причина е използването му в някои езически ритуали в миналото, които католическата църква е осъждала, а дори е имало периоди, когато яденето на този тип месо е било присъщо само за хората от по–нисшите обществени прослойки. И така поради всички тези факти, консумацията на конско месо не се е разгърнала така широко и развъждането на тези животни никога не е било фокусирано в насока използването им за храна. Месото има специфичен, леко кисел вкус.
Според легендата прабългарите са правели конска пастърма, като са поставяли парче месо под седлото и то се е осолявало от потта на коня. Традиционна за тях е напитката кумис, която представлявала фермантирало кобилешко мляко.
В някои страни в Европа консумацията на конско месо не е нещо странно. В Белгия можете да намерите редица различни начини за приготвяне и консумация на конско месо. Освен това, то е свободно достъпно в месарските магазини и има дори определени ресторанти, които се специализират само в храни, които го съдържат. В кухнята на Словения конското месо изобщо не е деликатес и там също могат да ви го приготвят по най–разнообразни начини. Има дори верига за бързо хранене, която го използва, на име „Hot Horse „. В Италия консумират най-много месо от коне в Европа. Страната е един от най-големите производители, така и един от най-големите потребители в света.
Магарешкото месо се консумира в България и други страни в Европа. Дългоухите домашни помощници имат чисто червено месо и макар да има тънкости при приготвянето им, все повече хора слагат на трапезата си от деликатесните мръвки. При обработката е важно да се изчистят жилите и лойта, а полученото месо се мели два пъти, за да бъде по-вкусно. Най-вкусно е да се направи на суджук или наденица, а от каймата да се приготвят кюфтета или мусака. Мръвките приличат много на телешкото и трудно може да се различат от хора, които не са в месарския бизнес.
Автор: Климентина Койчева, по материали от източници: https://bg.rbth.com/, https://www.cash.bg/, https://blitz.bg/, https://fermersko-svejo.com/ и други.
